Какви са причините за ниската популярност на Джордж Буш и защо външната политика на Вашингтон няма вече толкова много подръжници?
Почти 3000 три хиляди души загинаха когато рухнаха кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Няколко дни по-късно сред руините на сградите президентът Буш се обърна към американците и към света.
“Аз ви чувам. Чувам ви, останалият свят ви чува и тези, които... тези които разрушиха тези сгради, скоро ще чуят за нас.”
Тогава премиерът на Великобритания Тони Блеър каза, че целият свят застава рамо до рамо със САЩ.
През следващите години тази подкрепа намаля чувствително.
“Ние имахме възможността да използваме факта, шока от това събитие - от рухващите кули, шока от това с каква лекота може да бъдат убити хиляди души. Силата и авторитета, който получихме, оказвайки се жертви. Можехме да използваме това за да оглавим една голяма коалиция от нации и народи срещу терористите и ние направихме това започвайки от Афганистан. Но ние така и недовършихме започнатото и в общи линии зарязахме добрата воля, силата която дойде от тази добра воля и се окопахме в дупка.”
След относителния успех в Афганистан президентът Буш започна военни действия срещу режима на Саддам Хюсейн в Ирак през ранната пролет на 2003 година. Три години по-късно, в Ирак съвсем не е спокойно.
Редица социологически проучвания в САЩ показват, че американците не са доволни от войната в Ирак и стават все по-песимистично настроени за перспективите там, коментира Асошиейтид прес.
Политическият наблюдател Чарлз Кук смята, че това накланя везните към демократите в предстоящите избори за част от Конгреса през ноември.
Непосредствено след 11 септември ние се ползвахме с много доверие по въпросите на сигурността. Войната в Ирак стопи почти изцяло това доверие и то вече не е това което беше. Годишнината от атентатите едва ли ще го върне.
Проблемите не са само вътрешни. Много елементи на външната политика - от войната в Ирак през подкрепата за Израел за действията му в ливан до нарастващото напрежение в отношенията спрямо Иран, подкопават подкрепата за Вашингтон на международната сцена.
Отношенията ни със света. Светът ни гледа и вече не вярва на това какво защитаваме. Ние може и да имаме много ясен морал, както обича да казва президента, но нямаме морален авторитет.
При тази ситуация основният въпрос е как президентът Буш ще успее да се придържа към "дневният ред", който саме е набелязал, през оставащите две години и половина от мандата му.
