Те се опитват да се върнат към нормалния си начин на живот, въпреки страховете от възобновяване на обстрела и насилието. Вижте репортажа на Си Ен Ен от един от най-пострадалите ливански градове - Кана.
Още една жертва на войната. Младата жена изпраща починалата си баба, но ядът й към Израел се дължи на цивилните жертви и разрушенията в Южен Ливан.
Тях не ги интересуват децата, семействата! Защо? Това е моята страна! И ако имаш родина и Израел в съседство, то започваш да правиш това, което прави Хизбула.
На бомбардирания мост на река Литани отново има задръстване. Мадлен е принудена да слезе от колата и да върви пеш. Вали дъжд, но това няма значение. Бащите най-накрая могат да откарат семействата си вкъщи. Пътят на юг минава покрай сравнени със земята села. Хората трябва да се справят с разрушенията, за да могат да се борят отново. Майстор шивач от град Набатие обяснява, че това се случва за четвърти път. Първо израелското нахлуване през 1982-ра година, след това два пъти окупация и сега пак. Сега обаче е най-зле. Ателието му, което се намира срещу административна сграда, е разрушено. Той обаче е уверен, че всичко ще бъде възстановено. И изтъква, че обществените настроения са на страната на Хизбулла.
По-нататък по улицата търговец вади и почиства кутии за обувки на тротоара пред магазинчето си. По стълбовете на уличните лампи се веят знамената на радикалната групировка Хизбула. В Кана разрухата е навсякъде. Хората обаче подчертават, че това е свещена земя.
Според историците тъкмо тук Христос е извършил първото си чудо - превърнал е водата във вино. В този район за превръщането на конфликта в мир също ще е необходимо чудо.
