За двете страни на режима на "Команданте" разказва следващия репортаж на Си Ен Ен.
93 годишната Зойла Торе не е точно бездомница. Преди година тя е била извадена от апартамента, в който живяла с обяснението, че сградата ще бъде разрушена. Сега заедно със семейството си спи в убежище във вестибюла на съседна сграда. Като мръкне всички простират дюшеците и лягат на пода.
Тя обикаля махалата за да търси къде да сготви. А когато завали става наистина лошо. И въпреки това Зойла никога не е губила вяра в революцията.
„Тези от нас, които останаха, подържат революцията. Ако имах къде да живея, мога да правя всичко, каквото и да е, мога да наглеждам района, защото ние сме тези, които трябва да пазят хората."
Тя е убедена, че Кастро би и помогнал, ако знаеше.
„Безпокоя се, защото ако е станал някой срив с него, то на нас - бедните, ни се пише още по-лошо. Ако той падне, не знам кой ще го смени.”
65-годишният Оскар Еспиноза, когото знаят като "Чепе" живее тук заедно с жена си Мириам.
През 2003 година той е бил арестуван. Освободили го след година и половина заради лошо здраве. Той не винаги е бил дисидент.
„Както всички в Куба, ние бяхме много ентусиазирани, когато революцията триумфираше. Не мисля че в Латинска Америка е имал нещо друго подобно на Куба."
Десетилетия наред той работил в революционното правителство - първо като икономически съветник, после в централната банка, после се появили съмненията.
„Имах редица резерви, неща, които не ми харесваха , като остъствието на истинско участие на хората при вземането на основните икономически и политически решения. Виждах противоречията между риториката и реалността.”
След като започнал да изказва резервите си, той загубил работата си в централната банка. Тогава започнал да пише в чужди медии.
Има изключителни социални разлики, не заради разликата в това, което всеки дава на обществото, а защото някои имат късмета да имат роднини зад граница. Те им пращат по някой долар , защото на заплата не се живее.
И Зойла и Оскар са се радвали на триумфа на Фидел, и двамата са дали години от живота си на революцията. Но дакато за нея идеалите все още са съвсем близо, за него - те са загубени по пътя.
