Влизаш с автомобил в Южен Бейрут и изведнъж откриваш абсолютно друг град - тежко бомбардирана държава в държавата извън контрола на ливанското правителство.

Това е територия на Хизбула. По протежение на пътя има плакати със снимки на така наречените "мъченици" - бойци на Хизбула загинали в борбата срещу Израел.

Карайки из района не виждаш много хора. Също както когато очите ти привикват при преход от светло в тъмно, така изведнъж разбираш, че има хора, които те гледат. Момчета на мотори, които говорят по мобилни телефони докато минават край теб, гледайки внимателно какво правиш.

Напрежението в този квартал е високо. Мнозина тук са убедени, че Израел праща агенти които да насочват израелските въздушни нападения.
Наистина не може да се влезе в тази територия без разрешение от Хизбула. Те контролират целия този район дори след продължителните израелски бомбардировки.

Дойдохме да видим пораженията и се надяваме да говорим с представител на Хизбула. Вместо това се оказахме заедно с други чуждестранни репортери на обиколка наоколо, водени от Хизбула.

Млади хора на моторетки следят всяко наше движение. Те ни позволяват да заснемем само определени улици, определени сгради. Когато разбраха, че сме ги заснели поискаха да арестуват записа. Тези хора се наричат "ал шабаб"- доброволци на Хизбула, очите и ушите на организацията.

Ето, тук се виждат компакт дискове. Техни представители сега не са с нас, но те биха казали, че това е магазин. В тази сграда живеят цивилни, това е жилищен комплекс. Може и да е истина. Според Израел лидерите на Хизбула имат офиси в бункери, разположени дори в жилищни райони и ако се опитате да отстраните лидери на Хизбула посредством въздушни удари, ще бъде много трудно да сторите това без да пострадат и цивилни.

Колкото и големи да са разрушенията, щетите биха могли да бъдат много повече що се отнася жертвите сред цивилното население. Преди за да бомбардира този район Израел пусна от въздуха листовки, казвайки на хората да напуснат квартала.

Броят на жертвите сред цивилните и кадрите на жертви сред гражданите, които се показват по телевизията предизвика гнева на много граждани, дори на такива, които не подкрепят Хизбула.
Жертвите сред гражданите определено са това, върху което Хизбула иска чуждестранните репортери да акцентират. Да не се отклонява вниманието от тях или пък да се задават въпроси защо Хизбула трябва да продължи да бъде въоръжена, след като всички други милиции в Ливан вече са се разоръжили.

След като ни позволиха да заснемем няколко разрушени сгради, те ни водят на друго място където чакат техни линейки. Тези линейки не излизат в отговор на нови бомбардировки. Сирените са за ефект.

Когато на един човек в близката сграда му подсказват да пусне песен за съпротивата на Хизбула, решихме, че е време да си тръгваме. Дори след всички тези бомбардировки Хизбула е достатъчно организирана за да има стратегия за връзки с обществеността. Тя все още може да контролира прокарването на своето послание.