Инициативата се проведе във Вашингтон по време на международния конгрес за борба с рака.
Хора, преборили се с рака от цялото земно кълбо се включиха в "Щафетата за живот". Така те показаха на тези, които все още се борят с болестта и на техните близки, че има надежда. Една от участничките бе бразилката Виктория Херцберг.Тя е сред най-активните жени в страната си, които настояват за профилактика и ранно откриване на раковите болести.
“Търсих смисъл в живота си след смъртта му и отговори на това, което се случи. След известно време осъзнах, че неговата мисия е била да ми помогне да изпълня своята мисия и реших, че това е моят смисъл в живота. Аз исках моят син да е безсмъртен. Мисля, че безсмъртието се постига когато си спомняш за някого, когато говориш за него. Това е нещото, което мога да направя за него. “
Преди 20 години американският хирург Горди Клат от Такома, Вашингтон, поставя началото на щафетата за живот. Лекарят искал да вдъхне повече кураж на пациентите си и да събере пари за местния център на Американската организация за борба с рака.
Той бил маратонец и решава да бяга 24 часа по писта. Спечелил 27 хиляди долара, като пробягал 83 мили. Но осъзнал, че много малко хора могат да издържат толкова дълъг маратон. Затова на следващата година поканил свои приятели-съмишленици и създал отбор. Така се получила щафета и тя се превърнала в събитие.
Оттогава "Щафетата за живот" се провежда всяка година и вече е събитие в 24 държави по света.
Причината да се провежда 24 часа е, че раковоболните нямат възможност да си легнат и като се събудят след няколко часа да са оздравели. Това е едно денонощно събитие, което обръща внимание на куража, който е необходим непрекъснато на болните и на техните близки.
Много от участниците в международната щафета оставиха своите послания на стената на надеждата. Докато маратонците си предаваха щафетата, усилията им подкрепяха тези, които вече не бяха сред тях. Така всички заедно празнуваха Надеждата.
