Техните имена посочи министърът на вътрешните работи Румен Петков в писмото си до водещия на Би Ти Ви Николай Бареков.

Юнал Лютфи е регистриран като агент на второ главно управление през 1967 година под псевдоним Мурад, а по-късно Сидер. Предавал е сведения за контраразузнаването и разузнаването на МВР.
Петър Берон е регистриран като агент от шесто управление през 1969 година под псевдоним Бончев. Няма данни да е давал съгласие и да е подписвал декларация за сътрудничество.

Красимир Каракачанов е регистриран като агент през пролетта на 1989 година с псевдоним Иван. Няма данни да е давал съгласие и да е подписвал декларация за сътрудничество. Ползван е като анализатор на контраразузнаването. Не е давал сведения за български граждани.

Мустафа Хаджи е регистриран в края на 1989 година с псевдоним Андрей. Материалите за него са унищожени през 1990 година и заради краткия срок сътрудничество реално не е имало.

Журналистът Николай Бареков поиска справка за миналото на 47 настоящи политици и общественици. За останалите 43-ма няма данни за принадлежност към бившата ДС, според отговора на министър Петков.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков предупреди, че спекулата на някои политически партии за отварянето на всички архиви на Държавна сигурност ще унищожи държавата. Трябва да се прави ясно разграничение между хората, които са работели в интерес на държавата и тези, които са обслужвали политическата полиция, добави още министърът. По думите му, Красимир Каракачанов и Юнал Лютфи са работили за държавата и нито един от двамата няма основание да се притеснява от това, което е правил. Румен Петков беше категоричен, че агентурният апарат, действащ към момента, е абсурдно да бъде ваден.

***
Ето и реакциите на четиримата от поредния списък на министър Петков.
Главният мюфтия Мустафа Хаджи и заместник-председателят на парламента Петър Берон, отрекоха да са били сътрудници на Държавна сигурност. Красимир Каракачанов съобщи, че е писал експертни становища и няма от какво да се срамува. Юнал Лютфи в момента не е в България.

Главният мюфтия каза, че никога не е бил сътрудник и никога не е писал доноси. Писал е обяснения за извършваната от него религиозна дейност в родното му село Драгийново, Велинградско: "През целия този период аз съм бил под наблюдение, аз съм бил привикван многократно и в един момент става така, че аз не съм бил под наблюдение, аз съм бил доносник. Как стават тези неща, не знам. Аз бях обявен за човек на Бин Ладен, бях обявен за човек на Хамас, бях обявен за човек на Мюсюлмански братя. Е, Държавна сигурност е по-близо до нас - така че да има малко и оттам".

Румен Петков е вторият, който огласява името на Петър Берон. През есента на 1990 година това направи президентът Желев и принуди Берон да подаде оставка от лидерския пост в СДС: "Не съм бил агент на Държавна сигурност първо! И не съм писал нито един донос и нито един ред донос през живота си. Ако намерят такъв, да го извадят и да го публикуват”.

Признание дойде само от Красимир Каракачанов, който в студиото на Би Ти Ви заяви, че няма от какво да се срамува: "По това време се познавах с много хора, които бяха десиденти, говориха по чужди радиостанции и т.н. - ще видите, в тези документи няма нито едно име, нито един човек, който да е вътре. Писал съм експертни становища, под които и днес мога да се подпиша по теми като: националния въпрос, балканската политика и македонския въпрос".

На този фон управляващите партии БСП, НДСВ и ДПС, отказаха да включат в дневния ред на парламента законопроекта на ДСБ, за достъп до архивите на Държавна сигурност и на разузнавателното управление на армията.

Екатерина Михайлова: "Различни професионални среди съвсем ясно на глас казват - Искаме да знаем кои са сред нас, искаме да знаем кой ни ръководи. И ние парламентаристите сме длъжни да дадем тези отговори. Много ви моля, не се крийте зад партийни решения."

Само трима жълти депутати подкрепиха опозицията.

Анелия Атанасова: "Гласувах “За”, защото за мен е важно да излезе цялата истина, но истината такава каквато е описана и всеки да си направи преценката, кой какъв е бил. А не филтрирана. Само 4 имена ли можаха да извадят днес".

Други депутати заявиха, че нямат доверие на вътрешния министър и не приемат огласяването на отделни имена без документите.

***
До две седмици парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще излезе със становище какво да се прави с досиетата, стана ясно след днешното й заседание. Депутатите ще предложат какъв орган да поеме огласяването на разсекретените документи - дали това да бъде Държавният архив или да се създаде нов - неправителствен.
По темата комисията изслуша вътрешният министър Румен Петков, а на заседанието бяха и шефове на спецслужби.

Румен Петков: "За тези 15 години има унищожаван архив и вероятно това е правено по силата на нормативна уредба, вероятно има изнасян архив, мисля, че не е необходимо точно пред вас да казвам, че с такъв тип архиви истински или не, е спекулирано, и е спекулирано на гърба на хора".

Кирчо Киров: "Това е тема, която трябва да се разисква много внимателно, много прецизно и със сериозни гаранции за неувреждане на националната сигурност. Аз си позволявам да отправя една голяма молба към българските политици и държавници да възприемат именно такъв подход при интерпретацията на тази тема".

Николай Свинаров: "Комисията като цяло бе обединена по това, че разсекретяване трябва да има, трябва да има ясен статут - разсекретените документи, къде преминават и трябва да има ясен регламент те как се оповестяват".

Комисията отклони искането на журналиста Георги Коритаров, за когото има документи, че е бил сътрудник на ДС, да бъде изслушан. Депутатите мотивираха отказа си с това, че досега колегата е имал трибуна да се изкаже, а и комисията не можела да си позволи да изслушва всеки с подобни искания.