И утре обаче зала 4 на музея е отворена за публиката, нетърпелива да види образците на българското православно християнско изкуство. Отделна витрина е отредена за кръст от 17 век. В него според историците се пази парче от кръста на Христовото разпятие, с което вярващите обясняват целебната му сила.
Църквата вече се произнесе, че е много вероятно вграденото парче да е от дървото на Христа. Твърдят го и историците, взирайки се в необичайната иконография.
То е поставено в символично легло от златен прак и восък, и скъпа тъкан, тоест нещо като миниатюрен ковчег, така както се поставят свещените реликви в християнската традиция.
Сребърната реликва е уникална и заради изображенията на Светите Константин и Елена, с кръста от Голгота помежду им. Тъкмо него императрицата открила и разделила на парчета между някогашните архиепископски катедри. Да видят кръста днес дойдоха хора, водени повече от интерес към християнската култура и по-малко заради вяра в чудодейната му сила.
Засекретен в продължение на десетилетия, а после реставриран, кръстът няма да напуска музея, дори за експозиции в чужбина.
