Докато преди 10 години най-големият страх е бил от обедняване, днес на първо място сред страховете на хората е криминализацията на обществото. Следва страхът от масови епидемии и от международния тероризъм.
На прага на Европейския съюз страхът от загуба на българските традиции е обхванал 49% от населението, значително повече от 28-те процента в края на 90-те. Американизацията тревожи 30 % от хората. Преди десетина години това е било проблем едва за 13% от българите.
"Не може да се каже, че всички тези страхове са рационални. Страхът от възможна агресия от съседни страни е типичен пример. През 1997 г., когато въоръженият сблъсък в Косово беше на хоризонта, силно разтревожени в това отношение са 12 на сто, сега като страна член на НАТО - 30 на сто", смята Петър Емил Митев.
Въпреки изтъквания български етнически модел, днес една трета от българите се страхуват от граждански и етнически войни. Това е двойно повече отпреди. Според изследването, страховете получават и пряка политическа проекция.
"Характерно за електората на “Атака” е не това, че включва лумпенизирани елементи или по-бедни в сравнение с другите. Отликата е друга - става дума за социална група с най-силно изразени страхове. Не материалния, а психологическият статус ги различава. Не доходите, а чувството за несигурност", обясни Петър Емил Митев.
Постоянни и преди, и сега остават страховете от безработицата и от разпространението на корупцията.
