Баба Елена ни посреща със сълзи в очите. Защото сме единствените, които минават покрай къщата й от седмици насам. Живее сама, до пътя и реката. С четири овце, две агнета и една коза.
Най-голямата мъка на баба Елена е, че няма кой да я гледа. Сестра й починала преди три месеца. Преди това двете си били утеха една на друга.
85-годишната жена не помни кога за последно е слизала в Троян. От години кракът й не е напускал родното място. Бабата има снаха, която я викала при нея в града, но тя отказала.
Пенсията на баба Елена е 115 лева. Твърди, че й стигат, но дори и тя, високо в Балкана вече е усетила кризата.
Баба Елена събира съчки, за да има за печката, да й е топло. Води овцете и козата по чукарите. И така от сутрин до мрак. Защото така е научена от живота.
С носталгия си спомня времето, когато в махала Ивашница са живяли 60 души. Половината са й били роднини.
И въпреки че целият й живот е минал в работа и трудности, баба Елена се гордее с махалата, в която днес е единствен обитател.
На тръгване й обещаваме пак да дойдем. На рождения й ден през юни. Поръчва си подарък - пакетче кафе.
