В очакване на последното новогодишно обръщение на българския президент Георги Първанов Светослав Иванов провери промениха ли се посланията на държавния глава през изминалото десетилетие и какви са особеностите на президентските речи в други държави.

Понякога, новогодишната реч на президента е в пищна и светла зала. Понякога обръщението на президента е навън, при минусови температури. Понякога президентът започва своето слово по един и същи начин. Понякога и следващият президент започва по този начин.

По последния критерий президентът Първанов е различен. Той всяка година редува началото на обръщението си. Политическият психолог Антоанета Христова вижда рязка промяна в настроенията на президента в различните години.

"Той има две лични години на голям успех. Това са годините на избор – 2002 и 2007 г. Тогава, изказванията са му изключително еуфорични, а вътре има хубавия, прекрасен спомен за успеха от изминалата година", смята тя.  

"Нужни са ни не лъскави, чупливи, крехки прогнози, които като новогодишните играчки вадим за празника и после скатаваме в раклата" - едно и също изречение, което е намерило място от речта през 2006 г., директно в тази от 2009 г.

"Тази фраза, вероятно, просто е лепната, без много да се мисли и без много да се анализира защо е точно там. Просто е харесана формално или, вероятно, не е осъществил достатъчно добър контрол върху текста", обяснява Антоанета Христова.   

Не трябва да се съмнявате, че всеки президент, било то и Саркози, който също тази нощ ще се обърне новогодишно за последно към французите за този мандат, има екип от съветници за речите. Последната дума обаче винаги има говорещият. Защото, все пак, той се обръща към нацията. След това започва зарята. И Дунавското хоро.