През ноември 2010-а най-накрая срещнах Джени. Онази, която “бърза, мокра до колени в цъфналата ръж”. Сещате ли се, от поемата на Робърт Бърнс…

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир - водица стана
в цъфналата ръж.

Поемата си има мелодия и си спомням как я пеехме в училище под невротичния акомпанимент на учителката по музика, която набиваше клавишите на пианото и крещеше “пауза”, където имаше паузи, за да не изтървем мелодията. Седях на първия чин и давах своето за нестандартното хорово изпълнение, като си представях Джени като слабо русо момиче, малко над 20, с детинска физиономия и сламеноруси коси. Както ви казах, след повече от 10 години я срещнах, само дето не се казва Джени, а Лиси (Lissie) и не съм я срещнала наистина, а я чух…

Лиси е на 27 години и преди толкова се е появила на шантавия ни свят благодарение на баща си, който е акушер. И на майка си, разбира се, която е вътрешен дизайнер, но професията й всъщност не е по темата.

Лиси е красива. Може би ако не беше толкова естествена, колкото е, и позволяваше да я гримират за фотосесии и видеоклипове, щеше да прилича на младата Бриджит Бардо. Но тя не позволява. Слънчевата й коса винаги се шляе пред големите й сини очи и закрива отчасти хилядите лунички и леко гърбавия нос. Все едно наистина току що е цъфнала в цъфналата ръж.

Зад милата й нелустрирана фасада обаче се крият изненади. Никога не бих предположила, че това дете на цветята е бунтовникът в семейството. В шести клас боядисва русата си коса с мастило, редовно бяга от часовете и се заяжда с учителите си и така си докарва изгонването от училище в последния клас от гимназията. През всички години в училище момичетата й се подиграват, а момчетата се изреждат да разбиват сърцето й. Има нужда от спасение и то идва от музиката, а “спасителят” (в ръжта :)) се оказва китарата, която Лиси сама намира и на която сама се учи, за да може музиката в ушите й да излезе наяве и да допълни стиховете, които пише.

Лиси започва музикалната си кариера, свирейки в кафенето, в което работи в родния Рок Айлънд, Илинойс. След като я изхвърлят от училище, завършва образованието си в алтернативно образователно заведение, след което изкарва две години в Щатския университет в Колорадо и един семестър в Париж. Първоначално идеята й е била да изкара образованието си докрай, но свиренето в различни клубове през всички години от следването й постепенно я убеждава, че бъдещето й е свързано със сцената и музиката, която създава. Мести се в Лос Анджелис с идеята да направи всичко възможно да реализира представата за собственото си бъдеще.

През 2006-а започва да се изявява всяка седмица в Crane’s Hollywood Tavern  - заведение в кварталa, в който живее в Лос Анджелис. Лиси свири заедно с приятели музиканти под името "Beachwood Rockers’ Society". Междувременно свързва двата края раздавайки флайъри и продавайки мед всяка неделя на местния фермерски пазар. По това време Лиси се запознава с Бил Рейнълдс от "Band of Horses", който по-късно ще продуцира кратксвирещия й албум "Why You Runnin’".

Преди него обаче Лиси успява да запише друг албум с четири песни, които се завъртат по радио KCRW в Санта Моника, Калифорния. Малкото изработено ефирно време обаче не помага много на Лиси. По-големият тласък идва от познат на младата изпълнителка, който се оказва, че е познат и на Лени Кравиц и който успява да насочи вниманието на звездата към MySpace страницата на Лиси. В резултат на неочакваната безплатна реклама Лени кани Лиси да подгрява концертите от турнето му "Love Revolution Tour" през 2008 г.

Нещата започват да се раздвижват… Следва споменатото EP "Why You Runnin", което привлича вниманието на пресата и така Лиси успява да си уреди участие в ежегодния фестивал SXSW Music, който е сред най-големите музикални събития в САЩ и на който всяка година над 2000 изпълнители свирят на над 90 сцени в гр. Остин, Тексас, в продължение на 4 дни. За този период Лиси изнася 10 концерта! С изпълненията си русата певица от Рок Айлънд, Илинойс, моментално си спечелва любовта на критиците, сред които сп. Rolling Stone и дори Перез Хилтън (светски хроникьор и блогър, нещо като “щатският Евгени Минчев”).

По това време Лиси успява да си събере и нещо като банда. “Нещо като”, защото с нея на сцената излизат само още двама музиканти – китаристът Ерик Съливан и мултифункционалният Люис Келър, когото можете да видите в лайв записите на Лиси как извива глас за беквокалите, стискайки бас китарата и удряйки по барабаните.

Тримката само за няколко месеца успяват да достигнат телепатично ниво на комуникация и това определено им е от полза по време на записите на първия пълнокръвен студиен албум на Лиси. "Catching a Tiger" излиза през юни 2010-а и е определен от критиците като “създаден за слънчеви дни и дълги пътувания”, а самата Лиси е провъзгласена за “съвременна икона за любителите на блус, фолк и кънтри” (сп. Q).

Хубавите отзиви на критиците несъмнено радват 27-годишната Лиси, но славата и парите не са нещо, за което Лиси мечтае. “Радвам се на живота си. Мисля, че музиката е голяма част от него, но тя не представлява цялата ми същност”, казва Лиси. Затова младата изпълнителка прави всичко възможно да съхрани онази част от себе си, която не е свързана със сцената, фестивалите и навалицата. Купува си къща в малкото градче Оухай, Калифорния,  което освен от Лиси и кучето й Байрон, се населява от 8000 души. Достатъчно близо е до Лос Анджелис, където Лиси винаги може да отскочи, ако иска да се забавлява и да е сред хора, но е и достатъчно далече, за да се радва на красива гледка и тишина.

Пай, цигари, веранди, чакане по опашки - това са част от вдъхновенията на Лиси, които тя възнамерява още дълги години да експлоатира, за да създава своята музика, която по думите й е нейният опит да си обясни света, който я заобикаля.

"Catching a Tiger" е разцъфването на едно доста обещаващо музикално растение, което през последните месеци направо избуя (можете да подкрепите Лиси в анкетата на сп. "SPIN").

"Record Collector", "When I'm Alone", "In Sleep", "Bully" и "Everywhere I Go" - това са песните, които ме прелъстиха още с първото слушане (и лайв записите определено ми харесват повече от студийните). Гласът й се извива между Дани Клайн (Vaya Con Dios), Бони Тейлър и Sia, което ме респектира достатъчно, за да не се надвиквам с колоните. Но вече знам текстовете и й припявам тихичко, както едно време припявах на Джени, докато тичаше из цъфналата ръж.

Ако Лиси ви вдъхновява да препускате из кални ширини, не забравяйте, след като се върнете, да се отбиете до анкетата ни, където избирате следващия герой в "Музика за четене".