Nneka ви разкажа…
… за една държава на "сгъвката” на Африка. Площта й е повече от 9 пъти по-голяма от тази на милата ни родина. Икономиката й е третата най-развита на континента, а в основата й e черното злато – петролът.
Звучи ви добре? Да, ама не! Става въпрос за Нигерия – онези, които ни биха в първия мач на Световното по футбол 1994 г. Въпреки заявената мисия на управляващите да се справят с корупцията, тя все още си се вихри по всички етажи. А ако си мислите, че нас ни експлоатират, само ще ви кажа, че българинът, който се смахва от бачкане по 12 часа на ден за 300 лева на месец, в сравнение със средния нигериец, е направо бохем!
Та, това е страната, в която се ражда Nneka. Родният й град Уори е един от основните петролни центрове. До 18-ата си година Nneka живее под един покрив с баща си, доведената си майка (истинската й майка е германка) и седемте си братя и сестри.
Дори в 21 век сънародниците на Nneka не могат да се преборят с колониалното си мислене, не могат да се справят с експлоатацията от страна на чуждоземните петролни компании, които лесно си правят каквото си искат, защото корупцията им отваря и най-дебелите врати.
Главата надолу, езикът зад зъбите и строго възпитание в уважение към по-възрастните, към по-богатите, към по-висшестоящите... към по-белите дори! Но това уважение всъщност е по-скоро страх – непрестанен страх!
И така на 18 години Nneka си хваща багажа и заминава за Германия. Настанява се в Хамбург без да знае и една дума на немски, което наред с огромните културни различия между двете страни я изолира. Nneka се оказва ограничена в същия малък свят, който е обитавала и в Нигерия - ограничена в себе си. "Трябва да кажа, че музиката ме намери в тази ситуация. Имах нужда от опора. Точно тогава започнах да откривам страстта си към музиката”, спомня си Nneka.
За разлика от много от досегашните герои в "Музика за четене”, които от малки знаят, че искат да станат музиканти, Nneka никога не го е знаела, нито го е искала, нито го е очаквала. Пяла е в църковен хор веднъж месечно като ученичка и нищо повече. Но в един момент осъзнава, че с музиката може да изкара целия си вътрешен свят наяве. "Имам толкова много неща, стаени в себе си, които не казвах докато растях в Нигерия. Уважението към по-възрастните всъщност не е уважение, а страх. И този страх пуска корени и цяло дърво от страх порасна в мен и то не можеше да се прояви. Когато отидох в Европа, това дърво от страх излезе от мен. Станах по-свободна и започнах да изразявам себе си.” И оттогава не е спряла да се изразява – с проплакващ соул или провокативен фрийстайл рап, поклащайки емблематичната си афро прическа.
Nneka издава първия си албум през 2005 г, след продължителна работа и след като вече е направила достатъчно голямо впечатление на фенове и колеги и е пяла на една сцена с Шон Пол и Patrice (споменавам го за втори път в рубриката, ще трябва да ви го представя скоро). Още от "Victim of Truth" се откроява специфичният стил на младата нигерийка – някакъв много симпатичен хибрид между Лорън Хил и M.I.A. Confessions, Africans и The Uncomfortable Truth са три от песните, които поне на мен ми направиха по-силно впечатление.
Минават 3 години и се появява и No Longer At Ease, който дава на света Suffri, Kangpe, Walking и…. Heartbeat! Последната песен е тази, която изстрелва Nneka в космоса, но чак през 2010, когато компилацията "Concrete Jungle" излиза в САЩ.
Сърдечно отклонение Когато обичаме някого или нещо истински (как въобще се обича неистински?), казваме, че “обичаме с цялото си сърце”. Когато сме дълбоко огорчени и наранени от някого или нещо, казваме, че “сърцето ни е разбито”. Когато се влюбваме, “сърцето ни подскача”. Когато искаме да подчертаем, че сме искрени, казваме “от все сърце”. Когато отдаваме сeбе си на някого или нещо, ние “даваме цялото си сърце”. А по-поетичните от нас определят биенето на сърцето на любимо същество като най-прекрасният ритъм на света… Въобще няма по-събирателен символ от сърцето - то е израз на всичко, което сме, то е друга дума за "аз”, "мен”, "себе си”.
Нищо чудно, че Nneka избира за фон сърдечния ритъм, върху който да изпее едновременно болката и надеждата в себе си и в същото време да разобличи грозотата на експлоатацията и корупцията, които ограбват хората около нея... Искрените думи имат нужда от най-честния ритъм и ефектът е поразителен. "Heartbeat е за нигерийските лидери и Западния свят, за това какво Западният свят прави с Африка, и за това какво Африка прави със себе си. Тя е за хората, които използват любовта за лоши цели, те използват сладки думи, за да се облагодетелстват, за да привлекат внимание и след това не изпълняват обещанията си. Тя е за хора с фалшиви усмивки, които се преструват, само за да те спечелят, за да ти вземат енергията и да те използват. Това е политическа, но и много лична песен”, обяснява Nneka.
Всъщност такива са повечето й песни – политически и лични, с шумни социални послания и с нежни лични изповеди. Nneka вярва, че тя и сънародниците й са част от една система и ако не тя, то някой друг ще изпее, ще разкаже или ще изкрещи посланието, което тя се опитва да разпространи. "Можеш да убиеш посредника, но не можеш да убиеш посланието”, пее Nneka и наистина вярва в това.
Тя е честна, директна, рошава и без грим, такива са и видеоклиповете й. Това не я прави секссимвол, но я прави убедителна и нарежда името й до имената на някои от героите й – Фела Кути, Боб Марли, Ерика Баду и Лорън Хил.
На 5 октомври 2010 г. излезе и краткосвирещ албум с 5 ремикса на "Heartbeat", сред които и един с Nas, с когото Nneka се запознава, когато рапърът я кани да придружи него и дружката му Деймиън Марли на турнето за съвместния им албум "Distant Relatives".
През 2011 г. трябва да излезе и чисто нов продукт на Nneka. А кога ще излезе следващият материал в "Музика за четене"? Отговорът е: Ще излезе :) А за кого ще бъде? Отговорът е: Зависи от вашите гласове в анкетата.
