Във втората си книга от поредицата мемоари Хелмут Кол разказва за късмета, който е имал, когато е установявал не само стабилни взаимоотношения в работата, но и често ползотворни приятелства с други държавни лидери по време на 16-годишното си управление. В книгата си Кол високо цени честността на бившия британски министър-председател Маргарет Тачър, която му признала, че не иска да види обединението на източна и западна Германия.
По повод на книгата си Хелмут Кол заяви:
"Ще го кажа отново, аз пиша не историческа книга, а книга за историята и за личности така, както съм ги видял. Това означава, че книгата е написана от субективна гледна точка и аз съм наясно с това".
Хелмут Кол посвещава и двата тома мемоари на покойната си съпруга, защото тя много е искала той да напише този труд. Очаква се и трета книга, която ще опише реалността между 1990-та и 1999-та година, видяна през очите на бившия германски канцлер.
