Експертите тръгват на проверки из наводнените региони, за да се убедят как стихията е повлияла на качеството на почвите.
Специалисти от Института по почвознание ще изследват какво е станало с почвата след наводненията.
"Защото всеки материал носи собствена информация, която се отлага върху засегнатата площ. В тази информация може да има мръсотии, тежки метали, нефтопродукти", посочи д-р Димитров Димитров, почвовед.
Логично, от замърсената почва вредните вещества могат да преминат и в земеделските култури.
"За зеленчуците опасност обикновено натрупват листните зеленчуци - това са маруля, зелен лук, това е също зелето, при него също има такива натрупвания", обясни д-р Димитранка Стойчева, агроеколог.
При наводненията придошлите реки взимат почва от едни места и я наслагват на други. Затова възниква въпросът по-плодородна ли ще стане почвата, когато водата се оттегли.
"Там, където реките са спокойни, обикновено става по-плодородна почвата, защото там се отлагат по-фини частици и те носят съответно повече хранителни елементи. Там, където са бурни потоци, в никакъв случай няма да имаме по-плодородна почва", заяви д-р Димитров.
Почвоведите припомнят, че когато бъде унищожен най-плодородния слой на почвата - хумусът, са необходими стотици години за възстановяването му.
