В студиото на "Тази сутрин” Иван Георгиев си припомни кои са били най-тежките му моменти през годината. Единият е заложническата драма в Сливен. Той разказа как с оператора Евгени Генов пристигнали късно, малко преди началото на емисията в 22 ч. и трябвало да намерят висока сграда, за да имат видимост. Когато се качили на 13-я етаж на един блок, Иван видял червена точка на челото на оператора – от мерника на снайперистите наоколо. Втората запомняща се ситуация за репортера е след едно от включванията за „Тази сутрин” за конфликта в Катуница. Тогава при екипа отишъл Наско, бащата на убития Ангел, и им дал закуски – без да ги познава и въпреки случилото се през последните дни.
"Разбира се, че понякога правим грешки. Зрителят не вижда много неща и по-добре, че не ги вижда. Ние казваме, че когато продуцентът си е свършил добре работата, въобще не трябва да си личи къде е намесата му”, заяви на свой ред Цветомир Семов. „Работата на продуцента започва от възникването на една идея, обсъждането й, вариантите за нейното реализиране. Трябва да подпомагаме всички останали колеги и да направи от това един организъм, който да произвежда най-доброто. Водещото е интересът на зрителя – на колко души тази тема би била интересна”, допълни той.
"Гледам да давам най-доброто от себе си в работата си. Не се прави компромис – работиш бързо и го правиш по най-ефективния начин”, каза Адриана. Тя сподели, че преживява това, което монтира: „Винаги се влага емоция. Когато нещо ти хареса, влагаш още повече усилия”. Призна, че се е разплакала, когато е монтирала погребението след трагедията в Беслан: "Беше много тежко. През нашите очи, както и през очите на операторите, минават жестоки неща, които зрителите не трябва да видят”, сподели още тя.
Операторът Борис Пинтев пък беше категоричен, че няма място за емоция, докато се снима. Тя остава за след това. Най-трудното за него е това да бъде уловен мигът.
