Той допълни, че има лавина от информация от света и откъслечни сведения за това какво става в самата размирна страна.
От Москва до Вашингтон осъждат действията на Муамар Кадафи или поне го призовават да не употребява такова насилие срещу своите сънародници. Тонът обаче е умерен, за да не се стига до груба намеса във вътрешните работи, а и защото много страни имат интереси в Либия.
Оставката пък на министъра на вътрешната сигурност, който обикновено е дясната ръка на всеки диктатор, може да се тълкува по два начина. Или че дори най-приближените не приемат жестокото репресиране, или наистина има индикации, че този режим може да рухне.
Какво би следвало – темата е необхватна и малко хора биха си позволили да коментират какво ще се случи след краха на този режим.
