Днес на 65-годишна възраст почина легендата на българската популярна музика - Емил Димитров.

От 19 часа до сега пред дома на Емил Димитров в столичния квартал "Княжево" се събраха негови приятели, колеги музиканти, почитатели да отдадат почитта си към човека, който промени измеренията в българската популярна музика и стана част от спомените и хубавите мигове на не едно поколение. Пял на една сцена със звезди като Демис Русос, Ал Бано, "Рики е повери","Карпентърс", Милва, Жилбер Беко, Ала Пугачова, Лили Иванова и Богдана Карадочева. Големият български певец е един от малцината сключили договори със световни звукозаписни компании в началото на 70-те години. Той е единственият българин с над 20 концерта в парижката зала "Юропеен".

Поклонението пред тленните останки на Емил Димитров ще се състои в събота от 9.30 ч. в голямата зала на Народното събрание на площад "Батенберг", а опелото в 13.00 часа в църквата "Света Неделя".

Звездата на Емил Димитров изгрява през 1960 г. и само за няколко месеца момчето от Плевен се превръща в национално явление. Първият голям шлагер на певеца е "Арлекино", който десетилетие по-късно изстрелва на върха и Алла Пугачова. Следват записи на "Моряшко сбогом", "Нашият сигнал", "Ела в София". Песента, която превръща Емил Димитров в истинска звезда от национална и международна величина, е композираната от него "Моя страна, моя България". С името "Моника" тя е записана на почти всички европейски езици и през 1973 г. донася за България почетна плоча за най-популярен шлагер в Западна Европа.

Емил Димитров издава над 30 албума у нас, във Франция, Италия и Германия, изнася концерти в цяла България и във всички европейски страни.

Новината за смъртта на Емил Димитров завари Алла Пугачова на турне. Ето какво каза тя специално за Би Ти Ви:

"Знаете ли... просто... напусна ме част от мен. Част от моята съдба. Аз по принцип предчувствах, че неговият край идва и се стараех, някак си се стараех да се простя с него. Радвам се, че успях да сторя това на сцената, както е редно в такива случаи. Аз общувах с него. Практически ние с него се прощавахме. Аз успях да му кажа "прости", аз успях да му кажа "благодаря". Аз успях да му кажа въобще какво внесе той в моя живот и в съдбата ми. И затова, когато днес ми казаха, че него го няма, мен ме посети чувство, сякаш - няма я неговата обвивка, но неговия дух - докато песента "Арлекино" е жива, ще бъде жив и безсмъртен. Сега, вие вече сте слушали тази песен пеят много изпълнители."