След дълъг дебат промяната в Конституцията е вече факт.

Но, специалисти по недвижими имоти смятат, че ограничителният период, чужденците да купуват земи и имоти след 2014 година, е твърде голям.

"Това трябваше да влезе в сила още от 2007-ма или 2009-та година, за да може страната ни да изпревари другите страни, а не инвеститорите да предпочетат други дестинации, където да си вземат земи", Страхил Иванов, управител на агенция за недвижими имоти.

Иначе експерите не очакват поскъване на земите в краткосрочен план. Нещо, на което собствениците на земя от дълго време се надяват.

Юксел Шабан от кърджалисйкиото село Пчеларово очаква, че много земеделци биха се подлъгали да продадат бащината си земя, заради невъзможността да я обработват сами.

Самият той обаче не иска да продава своите 20 декара и се страхува от наплива на ужденци у нас.

Държавата трябва да раздаде пустеещата земя на безимотните и да им позволи да се прехранват от нея, а не да я предлага на чужденците. Опасява се, че те ще я раздробят още повече.

Дребните стопани в Пчеларово се страхуват да продават земята си, тъй като не могат да работят нищо друго. Опасяват се също, че след 2014-та чуждецните ще купуват земя само, за да я застрояват, а не за земеделие.

Дори и след 2014 година, чужденците ще купуват земя у нас само ако са решени два основни проблема. Първият е - слабостите в българския имотен регистър и кадастрални планове. Без тях не може да се гарантира сигурност и ясни граници за всеки купувач на земи. Вторият проблем е, че след реституцията, земята у нас е раздробена на много малки парчета. За да бъдат атрактивни за покупка тези земи трябва да бъдат укропнени - чрез така наречената Комасация.

"Кой инвеститор ще купи земя, която не е с ясни граници, не е регламентирана в регистър. Земята е като стоката. Тя също трябва да бъде представена добре, за да си получи добрата цена", казва Мариета Цветковска, експерт в Центъра за икономическо развитие.

Към момента средната цена на декар земеделска земя в България е около 300 лева, а в страните- членки на Европейския съюз тя е между 800 до 9 000 лева.