Рибари режат лодките си и ги продават за скрап. Липсата на риба във водите на Черно море изправя пред сериозно изпитание хилядите българи, за които риболовът е единственият източник на препитание.

Ще изчезнат ли рибарите от българското крайбрежие?

Всеки рибар в Бургаско ни посреща с думите - риба няма. И това е така от години. Цените на горивата и акциза допълнително спъват най-характерния за района бизнес. Много от рибарите вече се замислят дали да не изхвърлят въдиците и да нарежат лодките за скраб.

Натам клони Ивайло Русинов, чийто бизнес е ориентиран към едромащабен риболов. Най-големият риболовен кораб в Бургас „Беская" е негова собственост. Но вече е в историята - нарязан за вторични суровини.

„Слава Богу Европейският съюз подпомогна това излизане от кризата чрез скрабиране на кораби и това според мен е уникалната възможност на сектора да се насочи към аквакултурите, което набира голяма стойност", казва Русинов.

Младият бизнесмен се е ориентирал към развъждане на аквакултури - рапани и черна черноморска мида.

„Проблемът за мен е по-глобален, защото в края на краищата рибата намалява. Междунордните квоти за риболов постоянно се съкращават. Това е в резултат на свръхулов, който в последните 10 години е факт и мисля, че който го отрича просто си затваря очите пред обективната истина. Все пак нашето море е едно затворено море и разчита на миграционна риба", смята Русинов.

Не така обаче стоят нещата за рибарите, които се занимават с дребен риболов

За тях парите от изкупуването на рибата са основен доход и препитание. В момента лошото време и бурното море прави бизнесът им невъзможен. На кея в рибароското селище до Атия сред множеството малки плавателни съдове е вързана и лодката на Стоян Сербезов.

„Тук съм 35 години на този бряг. Не мога без морето. Роден съм на брега на морето и сигурно тук ще си умра", казва Сербезов.

От ранно утро рибарят е изпомпвал вода от лодката си. Разказва, че дори не е спал спокойно в страх големите вълни и силнят вятър да не я потопят. 66-годишният рибар се е разделил с риболовния си кораб, но малката лодка за него има твърде сантиментална стойност.

„Някои ги продават, не могат да се справят. Има данъци, разходи, продават даже и къщите. Не мога без лодка, не мога да не вляза в морето, да не отида до остров Анастасия, да не отида до Созопол, без мрежи, аз не мога да живея", споделя още мъжът.

Стоян Сербезов знае много рецепти за вкусни рибни ястия. Той обаче ги пази в тайна, но почерпва всеки свой гост в малката къща край морето.

Докато приятелите на Стоян продават лодките си или ги нарязват за скраб, той  пази своята  „Дафина" в очакване на пролетта.