Той разговаря с репортер на Би Ти Ви в единичната си килия в Софийския затвор. 

Здравко Петров сподели, че, ако бягството му бе успешно е щял да започне нов живот. По думите му, като емоционален човек е бил движен от "спонтанни чувства". "Избягах, защото имаше такава възможност, от която се възползвах", заявява той. Осъденият категорично отрича съществуването на организация на бягството му.
Здравко твърди, че никога не биха успели да го заловят, ако не било решението му да не извършва повече престъпления - грабежи, кражби, които щели да разрешат финансовите му проблеми на първо време.
Въпреки, че се чувства зле заради това, че целият му живот оттук нататък ще премине зад решетките, затворникът не изпитва вина за извършените престъпления, тъй като, по думите му, се моли на бог, който го е спасил.

Подполк. Валентин Захариев, зам.-главен директор на ГДГУ "Места за лишаване от свобода", не знае как е станало бягството, но заяви, че в затвора Петров ходи и до тоалетната с белезници. Според подполк. Захариев, за беглеца човешкият живот няма стойност.

Полицаите в цялата страна са имали описание на затворника и навиците му. Знаело се е, че Здравко Петров може да живее с дни без храна. В сводката за него пишело, че познава в тънкости полицейската работа, че е хитър, добре борави с оръжие и не би се поколебал да убие. 

Главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов е утвърдил план за задържането на Петров след бягството. Били са наблюдавани всичките негови роднини и приятели.
Здравко Петров обаче е задържан във влак от четирима главни сержанти от Транспортна полиция.
29-годишният престъпник е оказал съпротива при задържането, но е арестуван без да бъде използвано оръжие.

Два дни след измъкването си Здравко Петров седи сам в купе на влака от Мездра за София, облечен в дънки и анцуг. Главният сержант от Транспортна полиция, Венцислав Методиев, влиза при него за проверка. Останалите му колеги са разположени в коридора на вагона, така че пътищата за бягство на Петров да са отрязани. Методиев разказва, че мъжът, освен, че приличал на издирвания затворник, им се сторил подозрителен и заради начина, по който е изглеждал - бил е мръсен, мокър и целият му вид е говорил, че е бягал. Когато гл. серж. Методиев поисква документите му за самоличност, беглецът се опитва да скочи и посяга да го удари. След около петминутна борба, полицаите успяват да му сложат белезниците.

Първоначално Петров не признава самоличността си. Той разказва, че бил от Видин и закъсал с колата край Мездра, и отивал да вземе пари от познати в София, за да я оправи.
По ръцете му обаче гл. сержант Илия Стоянов забелязва следи от белезници. Петнадесет минути по-късно Здравко Петров признава: "Аз съм човекът, когото търсите."

Четиримата сержанти от Транспортна полиция ще бъдат наградени за добре свършената работа.


Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google