Жилището на българина е в окаяно състояние и държавата трябва да се намеси, за да помогне за ремонта. Днес бяха обсъдени перспективите пред масовото жилище в България. За масово се смята жилището, в което живеят 90% процента от българите, а именно жилище до 100 квадрата площ в блок или кооперация.
Едно от кооперациите на улица "Московска" е строена в началото на миналия век и е типичен пример за състоянието на старите сгради в българските градове. Кооперацията е паметник на културата и за последно е ремонтирана преди трийсет години.
"Имахме проблеми със съдействие от общината, от паметниците на културата, никаква помощ от тях по отношение на намиране на фирма, както от общината, така и от паметниците, защото според мен това е паметник на културата и според мен би трябвало да има някаква помощ”, сподели Николина Алексиева.
По закон нещата стоят така, че тъй като става въпрос за етажна собственост, право и задължение на съкооператорите е сами да се грижат за кооперацията си.
„Държавата трябва да намери механизми и да осигури възможност на собствениците да подобрят условията на живот”, заяви Екатерина Захариева.
Какви да бъдат тези механизми разсъждаваха участниците в кръгла маса, посветена на проблемите на масовото българско жилище. Най-важният въпрос е как да се улесни и ускори събирането на пари, когато става въпрос за ремонта на кооперацията. Тази на улица "Московска" е паметник на културата, но общината или държавата не са дали и стотинка, затова съкооператорите трябва да се оправят сами.
Един от вариантите за подобряване условията на живот в масовото българско жилище е държавата да съдейства съкооператорите да сключат договор за гарантиран резултат с частна фирма и инвестицията в санирането на сградата да се изплати от направените икономии в разходите за отопление.
