Някои от тях споделят, че по принцип ги водят да гласуват в Благоевград. Прави се списък с личните данни и всичко е готово.
Освен сред пациентите, появата на телевизионна камера предизвиква силно вълнение и сред служителите в диспансера.
Охранителите, например, бързат да разгонят събралите се психично болни хора и заявява, че за разрешение за снимане трябва да се говори с ръководителя на диспансера д-р Янакиев. Той обаче отказва да говори с екипа на bTV.
Собственикът на селския магазин Георги Иванов повече от 15 години работи пред стените на психодиспансера. Според него хората с психични проблеми биват отвеждани с кола да гласуват. Такава била практиката всеки път на избори, като в замяна болните получавали баници, погачи, кюфтета...
Оказва се, че независимо от степента и сериозността на заболяването, хората с психични проблеми са третирани от закона като всички останали избиратели. Без значение дали могат да се грижат за себе си, дали могат да общуват с околните и дали разбират напълно смисъла на всичко около тях - избирателното право е отнето само на тези, които имат влязло в сила запрещение.
„Единствено съдът може да постанови такова запрещение и то само ако е инициирано дело, най-често от страна на близките на самото лице”, обясни Цветанка Терзийска, председател на ОИК – Благоевград.
Съдебните дела струват пари. На практика единствено близките имат интерес да започнат дело, най-често в случаите, когато става дума за разпореждане с имоти на болния. Така на практика, ако нямат собственост на свое име, дори хора с най-тежки отклонения имат шанс да станат част от демократичния изборен процес.
Според информация от болницата, само един от всички близо 70 пациенти с различна степен на увреждане има съдебно разпореждане и няма право да гласува на изборите в Благоевград.
