Кой ще запълни кадровата дупка, която се отваря в българското здравеопазване? И дали чуждите студенти по медицина, които учат у нас няма да останат в България? Мария Ванкова установи, че тази година Медицинският университет в София отчита четири пъти повече чуждестранни студенти, спрямо предходни години.

В Медицинския факултет на университета разнообразието от националности е голямо. Обучават се студенти от 52 страни. Има младежи от близки до нас държави като Турция, Гърция и Македония. И такива, дошли от други континенти като Америка и Азия. Пред вратите на факултета екипът ни срещна Мехмед от Турция и Шери от Иран. Мехмед е студент по медицина в трети курс, а Шери в пети.

"Като практика не знам, но като теория тук е много добро обучението", смята Мехмед Севен.

"В първи и втори курс не е добре, после става добре. Малко като в училище е. В Иран е малко по-различно. Още от първи курс влизаме в клиниката. Нямаме така да ходим с тетрадки и да сядаме и да ни гледат отсъствията", обяснява Шери Сабу.

Мехмед е с двойно гражданство и плаща половин такса за обучението си у нас -  2 500 евро на семестър. Казва, че това е в пъти по-евтино, спрямо таксите в частен университет в родината му. Освен това у нас влизането в университет било по-лесно, отколкото в Турция.

Освен по-висока обществена оценка, в родината на Мехмед и на Шери лекарите получават и по-висока заплата. Затова, въпреки кризата за медицински кадри у нас, пътят пред тези млади хора е друг:  

"Искам в Турция да се върна", кани се Мехмед.

"По-вероятно е да се върна в Иран", смята Шери.