Взривяването на камиона - цистерна в базата на първия български контингент си остава най-кървавия атентат в съвременната ни военна история. 40 дни след трагичния инцидент вътрешното разследване на министерство на отбраната установи, че базата на контингента ни не е била достатъчно добре укрепена, а първият български контингент е отишъл в Ирак без достатъчна подготовка и екипировка. Военният психолог, който на място е разговарял с шокираните рейнджъри тогава, днес сподели, че всеки пети от първия контингент е имал психологически проблеми след взрива и загубата на колегите.
8 години по-късно се срещнахме с майките на двама от загиналите рейджъри.
Атентатът в база „Индия" променя всичко за семейството на Антон Петров.
"Това е нашата равносметка от войната - че нямаме син. Болката никога няма да утихне, тя се засилва с течение на времето, просто се усеща все повече липсата му", разказва майка му.
Антон е убит само две седмици, след като е навършил 26 години. Той е повишен посмъртно в офицерски кандидат. Кодексът за социално осигуряване обаче не позволява семейството му да получи наследствена пенсия.
Майката на Антон Петров прави всичко възможно, за да поддържа жива паметта на сина си. Тя връчва всяка година стипендия на ученик от Професионалната гимназия по корабостроене, в която е учил Антон.
Краят на войната в Ирак не донесе покой на майката на старши лейтенант Николай Саръев от Крумовград. Жената и до днес помни как е изпратила сина си, тръгнал ден по- рано от дома си, за да купи с лични пари липсващо оборудване за мисията.
Днес единственото спасение за Надежда е работата й.
Има ли наказани длъжностни лица за пропуските в подготовката и екипировката?
До момента няма наказани длъжностни лица. През март 2006 Военноокръжната прокуратура установява, че няма доказателства за нарушения, които да са довели до пропуски в охраната и отбраната на базата. Делото е засекретено и прехвърлено на Софийската градска прокуратура като престъпление извършено срещу български граждани в чужбина. Оттам казват, че по делото все още се работи.
След трагедията в Кербала започна да се обръща по-голямо внимание на подготовката и екипировката на контингентите, а освен това профилът на участието ни е различен - рейнджърите зад граница вече изпълняват по-скоро охранителни задачи.
