
"Установени са алергични реакции, ракови заболявания, имунна недостатъчност от такива продукти", посочи Тодор Славов от сдружението. Той заяви, че цитира изследвания на екологични организации.
В България се правят опити за създавене на генномодифицирани растения от 1989 година с домати, царевица, картофи. Най-много генномодифицирани съставки има в соята, царевицата и рапицата, от които се произвеждат над 200 хранителни продукта, казва академик Александров. Според него във всички френски сирена, които ядем, в повечето лекарства, 100% в инсулина, има генномодифицирани съставки, те, обаче, не са вредни за дравето.
"Една голяма част от лекарствата - една трета - вече са на генномодифицирана основа, в резултат на бактериалното производство, същото е с ензимите - от 1980 година насам ензими се използват в хранително-вкусовата, колбасарската, сладкарската, винарската промишленост - защо не се повдига този въпрос. За мен това е една еуфория", коментира академик Атанас Атанасов, директор на Агробиологическия институт.
Той смята, че като се говори за вреда от тези растения и продукти, само се плашат хората, това е висока технология на бъдещето и ако беше вредна досега американците да са мутирали, защото използват предимно генномодифицирани продукти.
"Приемаме жива ДНК от плодове и зеленчуци всеки ден, хиляди микроорганизми също, ако това рекомбинираше, трябва да мутираме всеки ден", заяви ак. Атанасов.