Ако попаднете на пътен инцидент, например, веднага трябва да се обадите в най-близкия център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейски участък.

Имаше предложение към задължението за информиране да бъде добавено и задължението за оказване на първа помощ, но това не бе прието.

В закона пише също, че при инциденти всяко лечебно заведение е длъжно да окаже необходимата помощ, независимо от гражданството, адреса или осигурителния статус на пациента.

В парламента продължиха дебатите за и против евтаназията, започнали миналата седмица. В крайна сметка евтаназията бе забранена на територията на България. Против бе и здравният министър:

"Това е форма на съзнателно прекратяване на човешки живот. Проблемът е етичен. Всеки може да го приеме по различен начин. Аз приемам лично, че не би трябвало да съществува такава законова форма."

Само 5 депутати гласуваха за евтаназията. Според техни колеги, дори и предложението да беше прието, евтаназия нямаше да може да бъде прилагана, защото причиняването на смърт е престъпление, според Наказателния кодекс

Евтаназията се регламентира за първи път в здравен закон в България.

Няма категорично мнение в обществото кое е по-морално - изборът или отхвърлянето на евтаназията. Екип на Би Ти Ви потърси аргументите на един лекар и на един пациент.

Таня Иванчева вече 25 години живее с диагнозата множествена склероза. Знае, че заболяването й ще напредне и казва, че не иска да се превърне във вегетиращ човек, който да бъде обслужван и обгрижван от близките си. За нея евтаназията е изход.

"Достатъчно тежко е да си в съзнание и да усещаш, че ти си такова бреме, такава тежест за хората - любимите, роднините. За мене категорично е много важно човек да има правото на този избор в последните дни на живота си, защото и за неговото достойнство и за неговото самоуважение е много важно да взме това решение", каза Таня. 

Тя работи в "ЕМ ЕС общество България" -  фондация, която помага на хората с множествена склероза. Таня казва, че живее пълноценно, не се чувства обречена и нарича себе си безкрайно позитивен човек. Това, според нея, включва и нагласата да си подготвен за края.

"Аз съм взела мерки и съм написала едно такова послание. За да не поставям моите деца в едно такова положение, в такава ситуация на тях да се пада това решение и те да имат гузна съвест или да чувстват някаква вина за това, че те са приели такъв изход. Това нещо ще им го спестя, защото съм добър родител", казва Таня. 

Само преди година пациент в Раковата болница моли за евтаназия. В над 40-годишната си практика проф. Иван Черноземски признава, че е имало и други подобни молби на тежко болни. Не е изпълнена нито една от тях.

"И си спомням някои доста интелигентни пациенти. С моята колежка д-р Ганчева сме водили разговори, помагали сме им, правили сме онова, което се нарича качество на живот - до последниятим дъх да е приемлив за тях", казва проф. Черноземски,  национален консултант по онкология.

Според проф. Черноземски евтаназията престъпва и Хипократовата клетва, която полага всеки лекар. Професорът коментира още, че вече има различни методи за обезболяване и пациентът не трябва да бъде лишен от лекарски усилия:

"Опасявам се, че в противен случай ще се пренебрегнат някои контакти и усилия, които ще доведат до края, който не е оправдан.

Качеството на живот е онова, което съвременната медицина трябва да осигури във всички случаи и не трябва да лишаваме болните от това. Иначе за край, всеки от нас има край."

За Таня евтаназията е личен избор:

"Ние в България изведнъж ставаме прекалено морални или човечни. Морално ли е да удължаваш агонията или да помогнеш за един достоен край."