Бившият министър на промишлеността Минчо Йовчев, който е участвал активно в организацията по изграждането на монумента, не скри възмущението си от варварското отношение към архитектурните забележителности у нас.
„От външното пано с 14 картини, дело на най-известните ни художници, не е останало нищо”, със съжаление констатира Йовчев.
Той заяви, че пази много хубави спомени от процеса на издигането на конструкцията, свързани най-вече със самоотвержения труд хилядите членове на Строителни войски.
Областният управител на Стара Загора Йордан Николов определи паметника, предвид настоящото му състояние, като „символ на безхаберието и разрухата на социализма, защото три правителства не са успели да го опазят и ремонтират”.
Николов каза, че и в момента местните власти търсят начини за възстановяване на монумента, така че той да може да намери някакво полезно приложение.
„Например, в областта няма сеизмологична станция”, коментира още Николов.
Минчо Йовчев пък разкри, че първоначалният замисъл е бил паметникът да бъде ритуална зала, в която да се извършва приемането на комсомолци, пионери и млади партийни членове.
