Като на всеки събор имаше музика, танци и чевермета и някои скрити умения.
"Нашите баби са се събирали около огнищата и са палели, нали, огън, и са започвали да въртят тави и по-малките пеели песни. И така сега учат и нас", обяснява Гергана Христова и добавя, че тавата се върти докато не я изпуснеш.
До края на празника не падна нито една тава.
На събирането дойдоха близо 300 семейства каракачани, които живеят в община Карлово.
Гостът на каракачанския събор си тръгна с 5- месечно куче - разбира се, каракачанка.
Каракачаните, дошли от планините в Северна Гърция, и до днес говорят гръцки език. Пътували със стадата си до 58-ма година, когато комунистите им национализират животните и ги заселват в градовете. Те са силно религиозни, християни.
"Живяли сме по балканите, винаги живеем със животните горе, по Балкана. Есенно време пътуваме надолу, по полето, пролетно време - по Балкана. Това ни беше препитанието. Живота ни беше", разказва Валентин Щерев.
