Бившата дискотека в едно гоцеделчевско село се е превърнала в работилница за тъпани.
"Тука си е монотонно, животът си тече и от нас зависи дали ще си прекараме хубаво или ще си го оставим така", казва 27-годишният Тодор Дапев.
Десетината ентусиасти от Дъбница прекарват часове наред във влажното, мразовито подземие. Докато напипат тънкостите на почти забравения занаят, са минали месеци. Сега вече са експерти.
"Тази дъска се оставя да кисне във вода, след което се оставя да изсъхне малко и по самото чукане се разбира дъската кога е готова за обработка. След това се пуска на машината", обяснява 25-годишният Венелин Дапев.
Машината са си я сглобили сами.
След като добие формата на кръг, дъската се оставя да изсъхне и тялото на тъпана, или както му казват майсторите "къснакът" е готов.
Баш майсторът, чиято дума е закон за тъпанджиите, е Абидин. Бил е тъпана над 30 години и както сам разправя няма сватба в региона, която да е минала без него.
"За да вземеш един тъпан да направиш, трябва да различаваш от кожи, да знаеш коя кожа може да стане, то всяка една не става за тъпан", казва Абидин.
Кожата се кисне в топла вода по няколко дни, за да омекне. След това трябва да се оскубе, или както казва Абидин, да се "омъкне".
"А трудно се мъкне, много, за да взема да се занимавам с една кожа, цял ден ще трябва и то пръстите просто не можеш да ги почувстваш, че са твои", добавя баш майсторът.
След това кожата се изрязва по къснака и се изпъва върху обръч от лескова пръчка. После се напасва на къснака.
"Из пръчката кожата е тънка, а из чукалката трябва да е дебела, иначе не може да издържи на тези удари", разяснява Асинов.
След като кожите се пристегнат към къснака, тъпанът е готов, и както казва Абидин, остава само да го чуеш, за да знаеш дали ще си паснете.
