Болки в бъбреците водят 13-годишната Глория в детското отделение. Въпреки, че не са имали разногласия за постъпването в болница, майката твърди, че на 16 години децата са твърде импулсивни и емоционални, за да взимат решение за здравето си сами.
Според текстовете в проектозакона, ако лекарят все пак прецени, че има риск за живота на детето, трябва незабавно да уведоми социалните служби. Те пък може да отправят искане до съда и той да разреши лечението да бъде продължено.
Доцент Маруся Лилова е началник на Клиника по педиатрия. От опит знае, че юношите в тази възраст са своенравни и много често на различно мнение от родителя си.
„Толкова много институции да бъдат намесени, особено когато трябва да се вземе спешно решение. Това за мен е практически неосъществимо. Представете си през нощта, ако искаме мнение за ситуация, която е спешна, как се синхронизират дейностите на лекарите”, коментира доц. Маруся Лилова.
Според психолога д-р Ирина Шумкова трябва да помислим дали можем да натоварим едно дете да поеме отговорността от погрешно взето решение.
„Може би за някои от тях това е първата такава ситуация в живота им. Да са на ръба между живота и смъртта, между болката и живота и да трябва да вземат решение... Прехвърляме отговорността не върху когото трябва”, каза д-р Ирина Шумкова, възрастова и педагогическа психология.
Когато законът влезе в сила, ще може да ползва друга привилегия – 14-годишните ще могат да се обърнат към съда, ако правата им са нарушени. Законът позволява на децата на същата възраст да участват в детски сдружения и да инициира мирни събирания.
