Пустинята Атакама в Чили е толкова суха, че има места, където досега не са регистрирани валежи. Те приличат на лунен пейзаж и там почти няма признаци на живот. На други обаче пустинята заприличва на цветна градина, благодарение на феномена "Ел Ниньо". Главният технолог в чилийската Национална горска корпорация Роберто Сабала обяснява, че това се наблюдава сравнително рядко:
"Явлението се случва веднъж на три-четири години. Някои видове цветя цъфтят само тогава, когато валежът надхвърли 30-40 милиметра на квадратен метър годишно."
В редките случаи когато вали, дъждът попада в стерилна почва. Понякога обаче, когато интервалът между валежите е десетилетие или повече, чудото става. Цветните семена могат дълго да престоят в земята, очаквайки възможност да се репродуцират. При достатъчно количество дъжд, те поникват, бързо се развиват и пустинята разцъфва. След няколко седмици всичко умира и семената чакат следващия си шанс след една, пет или десет години. Често различните видове цъфтят последователно. Тогава долината през няколко дни сменя цвета си - от лилава става жълта, после синя. "Цъфтящата пустиня" се получава, когато "Ел Ниньо" обърне океанските течения и насочи бурите към Атакама. Най-изящната демонстрация на явлението обикновено е в северната част на Чили, между градовете Ла Серена и Копиап.
