Освен без ямурлука си, овчарите в Родопите никога не излизали на паша без гребен и огледало. Ето още с какви тайни е свързан овчарският занаят.
Ако сте гост на седянка в някое от родопските села задължително ще ви почерпят освен с краве и с домашно овче кисело мляко. Местните хора разказват, че качествата му зависят много от добрата паша на овцете. Бай Минчо от село Смилян прекарва детството си сред овчари.
"Баща ми беше овчар, но пасеше не наши овце, а чорбаджийски."
"За какво си говорихте?"
"Овчарски работи. Кой по-добри овце има, кой по-добре ги пасе. Съревновавахме се за хубаво куче. Значи кучето е много важно. Ако нямаш хубаво куче, значи не си овчар."
Всеки овчар освен с ямурлук и гега е излизал на паша задължително с пищов или нож, кавал или гайда, павурче за ракия и чантичка с гребен и огледало.
Тази пръчка е овчарският компютър. Всеки овчар е имал такава. На нея със знаци е отбелязвал колко са му овцете, колко ярета са се родили, с каква дамга ги е дамгосал, колко мляко е надоил. Може да се каже, че това е цялото счетоводство на един овчар.
Съхранени документи в Смолянския етнографски музей показват, че в началото на века младите овчари са полагали изпити пред местно дружество и са получавали свидетелство за овчарлък.
Най-хубавият момент е да седнат овчарите, чевермето да се върти, да има ракийка, гроздова и да се надсвирват с кавалите.
