Единствената надежда за тези афганистански деца са хуманитарните организации, които се опитват да им помогнат. Заобиколени от всеобщата бедност и разруха, за децата остава само възможността да обикалят улиците, викайки "Бакшиш, бакшиш". В най-добрия случай, те могат да заработят минимални средства с миене на коли, почистване на обувки или събиране на отпадъци.
Някои момчета и момичета са изгубили семействата си по време на двете десетилетия войни. Родителите на други пък ги пращат на улицата заради мизерията.
Благотворителният център "Ашиана", поддържан от швейцарската хуманитарна организация "Земя за хората" предлага на децата шанс изобщо да стигнат до училище. Центърът работи в афганистанската столица от 1995 година. Един от служителите му обикаля улиците на Кабул и предлага на безпризорните деца да дойдат в центъра.
Там те се учат да четат и пишат, както и на различни занаяти.
Наред с това децата получават нормална храна по два пъти на ден и се възпитават в елементарни хигиенни навици. Те са щастливи от предоставената им възможност, но някои от родителите съжаляват за изгубения доход и често създават главоболия за хората от центъра. Затова на семействата често трябва да се обяснява, че образованието дава възможност на децата по-лесно да намерят средства за препитание.
Центърът "Ашиана" се издържа само от дарения. В момента в него има 250 деца. За издръжката на всяко едно се падат по 14 долара на месец. В Кабул има още четири подобни центъра, които се грижат за общо 2 000 деца.
