"Плете се нишката на самата бримка, тя е разплетена, ето. Едно в друго ги вкарвам пак, както са го плели фабрично. А горе, това се шие с такива от едно време чорапи, найлонови, защото са хем здрави, хем фини. Найлонови бяха тогава чорапите, а сега са си други. Сега ликра, такива неща. Добре, че съм събирала навремето, имам цял чувал. Това е от 40 години чорап", обяснява жената.
Цветанка е на 70 години. Четиридесет и девет от тях е прекарала с игла в ръка. Сменила е няколко ателиета, но на едно и също предприятие. Въпреки че чорапите и чорапогащниците не са скъпи и дефицитни, както някога, много от клиентите й остават верни през годините.
"Навремето, като имаше много, много, то са с чували поръчки, те чакаха клиентите със седмици. От най-старите вече няма много. Техните дъщери и вече внучки на най-старите клиенти идват. Много силно впечатление ми правеше Блага Димитрова. В една специална папка, отделени по цветове, сгънати, то да ти е приятно да го хванеш, изпрано, сгънато. Други известни жени, които са идвали при мен са Йорданка Кузманова, Катя Захирева, артистката”, разказва жената.
Цветанка спасява днес най-много клиенти с разширени вени, чийто чорапи са много скъпи.
"Веднъж на една клиентка така й ги направих, давам й ги и тя ме целуна. И на мен ми се просълзиха очите. Викам "ама защо”, а тя ми отговаря "толкова съм доволна, че ми ги направихте, без тях просто не мога”. Или пък като си вземат поръчката и кажат "Ами то не се вижда къде е бримката". И търсят. От това по-голямо признание няма. Най-голямата любов ми е семейството, след него – професията”, признава Цветанка.
Тя вдява тънката нишка в ухото на малката игличка от първия път, за нея това е навик. Хване ли веднъж бримката, може да я изплете и без да гледа. За да почиват очите й, обръща поглед към тротоара зад прозореца си. Казва, че гледката е пъстра като телевизионен екран. Твърди, че работата й не е за всеки, въпреки че я смята за обикновена.
"Не всеки може да работи това. Едно е да искаш, друго е да можеш, а пък да имаш желанието и най-важно - търпението! В нашата работа търпението и зрението са най-важни. Трябва човек да е спокоен. Нервен ли си, не става. Просто не става. Чувствам ли, че вече не мога, ще се откажа. Не работя ли вече качествено или не го правя както трябва, ще се откажа”, обещава тя.
Дори за майстор като Цветанка има бримки, които не могат да се хванат, но те са огромна рядкост. Иначе твърди, че е изплела бримки колкото да обиколят цялото земно кълбо.
