От съображения за сигурност не им бе разрешено да проведат заплануваното шествие от краен квартал до сградата на ООН, в центъра на града.
Сред протестиращите жени имаше членове на политическите и академичните среди, активистки от различни организации и учителки.
В продължение на пет години те бяха принудени от режима на талибаните да носят на обществени места омразното чадри, което ги покрива от глава до пети.
Тези жени бяха сред първите, показали лицата си на публично място, след напускането на талибаните преди седмица.
Изопаченото им разбиране за женска "чест" включваше жените да скриват главите и телата си всеки път, когато излизат на улицата. Те не можеха да пътуват без да бъдат придружавани от роднина-мъж. Отнето им беше правото на образование и работа, освен в сферата на здравеопазването.
През последните месеци на режима, върховният талибански водач молла Мохамед Омар, дори издаде забрана жените да присъстват на пикници, смятани за греховно удоволствие, което няма място в живота на добрите мюсюлмани.
В отговор на исканията на протестиращите, външният министър на Северния съюз, Абдула Абдула, обеща бъдещата власт да зачита правото на работа за всички.
