Георги Първанов направи обръщение пред депутатите по повод втората годишнина от встъпването си в длъжност. Според него с провеждането на референдум за членството ни в Евросъюза хората ще станат по- мотивирани и институциите ще се активизират.
"Аз смятам, че в един бъдещ пакет от промени, е редно да се предостави на държавния глава право да инициира провеждането на референдум с всички произтичащи негативни последици, ако позицията му не получи необходимата подкрепа", заяви държавният глава.
Президентът настоява незабавно да се направят законодателни промени за дейността на българските военни мисии в чужбина и да се реши въпроса за финансирането им извън бюджета на Министерството на отбраната.
Според Георги Първанов е необходимо да се предприемат и други мерки за гарантиране сигурността на българските военни в Ирак: "Първо, да поставим още по-настоятелно пред нашите партньори въпроса за допълнително военно присъствие на още един съюзнически батальон, заено с българския контингент в Кербала. На политическо и дипломатическо равнище, в разговорите с нашите съюзници трябва да изясним какви са социалните рискове, за да бъде изготвен изпреварващ план за действие."
Президентът е на мнение, че българската дипломация трябва да се активизира, да води по-активна политика с арабските страни и да настоява ООН и НАТО да се ангажират със стабилизиращите мисии в Ирак. Георги Първанов подчерта също, че за ефективна борба с престъпността са необходими модерни Наказателен и Наказателно-процесуален кодекси, нов закон за специалните разузнавателни средства и за отнемане на незаконно придобитото имущество и успешно противодействие на корупцията.
Политическите сили подкрепиха идеята на президента за провеждане на референдум.
Мнозинството и опозицията поддържат Георги Първанов за позицията му, че България трябва да остане активен член на антитерористичната коалиция.
Народни представители изразиха мнение, че българският народ трябва да бъде запознат и с положителните страни и с тежестите, които ни очакват, когато станем член на Европейския съюз. Затова, според депутатите, българите трябва да направят своя избор.
"По начало смятам, че идеята е рационална. В повечето страни, кандидат-членки на Европейския съюз, има правила, свързани с допитването до народа като израз на тяхната демокрация. Няма нищо лошо в това и България да бъде към тези страни, които използват референдума, когато се решават важни въпроси за нацията", коментира председателят на Народното събрание, Огнян Герджиков.
"Когато говорим за реферндум, ние трябва да сме сигурни, че има достатъчно силни и демократични държавни институции", посочи председателят на СДС Надежда Михайлова.
Според БСП, президентът е прав да настояваме пред съюзниците сигурността на българския контингент да бъде гарантирана с още един батальон при нашите в Кербала.
От НДСВ не приемат изцяло позицията на Георги Първанов, че с този проблем трябва да се ангажират не само военни специалисти.
"Колкото до насищането с допълнителни сили и средства на зоната, за която отговаря нашият контингент в Кербала - това е само от компетентността на военните експерти. До този момент те не твърдят категорично, че численото увеличение води до редукция на риска. Виждаме как американците дават ежедневно жертви и то в зони, в които имат огромно числено превъзходство", заяви Станимир Илчев, председател на ПГ на НДСВ.
За първи път миналата година заместник-финансовият министър Любомир Дацов предложи чрез референдум българите да решат дали да се присъединят към Евросъюза. Подобна възможност подкрепи и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Засега проектът за изменение на Закона за допитване до народа все още не е гласуван на второ четене.
Проектозаконът обобщава три проекта - на депутати от НДСВ, БСП и ДПС, които минаха на първо четене през октомври миналата година.
Съвместният проект предвижда 100 000 избиратели да могат да предлагат референдум, а два пъти повече подписа да са достатъчни за допитване по промени в конституцията.
До този момент различни граждански организации апелираха за референдуми за АЕЦ, за американските бази и дори по споровете около такса смет.
Към днешна дата единствено България и Кипър не са провеждали всенародни допитвания по теми, засягащи евроинтеграцията.
Допитванията в първата вълна от разширяването минаха успешно. Последни казаха "да" на Евросъюза латвийците. На референдум през 94-та Норвегия, която заедно със Швеция беше приключила успешно преговорите, отхвърли членството. Дания, която пък е член на Съюза, чрез референдум запази кроната си и не въведе еврото.
Според "Евробарометър", само 35% от европейците искат българите в Съюза.
Последните изследвания на агенция "Алфа Рисърч" от декември миналата гдина сочат, че около 85 от българите одобряват придсъединяването ни към Европейския съюз.
