Това е първата присъда на трибунала в Хага, издадена изключително за кървавата обсада на Сараево между септември 92-ра - август 94-та година. Тогава Станислав Галич бе началник на босненски сръбски корпус от 18 000 войници. Той е давал заповеди за стрелба срещу цивилни. Генералът бе признат за виновен за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, за разпалване на двугодишна кампания на терор срещу цивилни мюсюлмани. Хагският трибунал постанови, че нападенията са извършвани главно през деня, рядко в отговор на вражески огън и целенасочено са подбирани цивилни мишени.
През април 92-ра година сръбски части заеха позиции по хълмовете около босненската столица. Отрязан бе достъпът на жителите на града до храна, вода, медикаменти и електричество. Сръбските сили стреляха срещу превозни средства и жилищни сгради. Прокурорите обявиха, че Сараево е бил превърнат в "средновековен ад". Кадрите от босненската столица с разбитите сгради и избитите цивилни хора шокираха света.
