85-годишнината от спасяването на българските бойни знамена, беше отбелязана тържествено днес в Централния военен клуб в София. Знамената-светини са спасени през 1918-та година на южния фронт, в Първата световна война, след подписването на Солунското споразумение.
След пробива при Добро поле на 29-ти септември 1918-та България подписва споразумение за излизане на страната ни от войната. Така 80 хиляди български войни, оказали се на запад от Скопие, остават като заложници. Непобедените в сражения Първа Софийска, Шеста Бдинска, 302-ра и Сборната дивизия са задължени да предадат оръжието, техниката, имуществото, архивите и знамената си. Мнозина офицери предлагат с бой да си пробият път към Родината, други изявяват желание да се застрелят пред войниците си. Надделява мнението да бъдат спазвани условията на Солунското споразумение, за да не се утежнява положението на България при преговорите за мир, но да не се предават знамената. С риск за живота си командири на полкове, знаменосци, офицери и подофицери увиват знамената под куртките около гърдите си, крият ги във войнишки раници и в бараките на пленнически лагери, но спасяват светините, водили ги в победни битки за обединение на Отечеството. Спасени са знамето на 15-и пехотен Ломски полк, знамето а 25-и пехотен Драгомански полк, знамето на 35-и пехотен Врачански полк и знамето на 27-и пехотен Чепински полк.
