Затова голяма част от малките предприятия ще бъдат принудени да закрият производствата си или ще преминат в "сенчестата икономика", смята ръководството на Занаятчийската камара.
От Камарата ще сезират Конституционния съд за нарушаване на правата на част от производителите, които са поставени в неравностойно положение, защото трябва да плащат патентен данък.
Йосиф Михайловски е македонец от Скопие. След 10 години в България е на път да се откаже от бизнеса си заради новите патентни данъци. Михайловски прави македонски бюрек и го продава в собствената си сладкарница. Дава работа на 8 човека. Той съкращава персонала си и е намалил броя на масите и столовете в сладкарницата, за да плаща по-малък патентен данък.
"Аз просто решавам вече , че не може да се работи тук при тези виксоки данъци. Малкият бизнес тук вече се не насърчава, него се унищожава. Големите акули искат да ни изядат. Ние с тях не можем да се сравняваме. Парите са при тях", казва Йосиф Михайловски.
Случаят на Йосиф Михайловски не е изключение. Около 350 хиляди са хората, които плащат окончателен годишен патентен данък в страната и още толкова са тези, които извършват дейност, но не плащат данъка, заяви председателят на Занаятчийската камара Рангел Чолаков. Според него с новите данъци броят на работещите в сивата икономика ще нарастне.
"Около 10 процента от хората които трябва да плащат патентен данък са подали декларация, че спират дейността си", казва Рангел Чолаков.
От завишаването на патентния данък най- ощетени са козметиците, вулканизаторите на гуми, фотографите и фризьорите. Веригата от 5 фризьорски салона "Арлет" в Пловдив, за миналата година е платила патентен данък 4200 лева, а сега трябва да плати 32 000 лева.
