Много често господстващата мода за деня е тази, която кара младите хора да посягат към бързите начини, към преките пътеки и да вредят на здравето си по този начин. Това заяви в студиото на "Тази сутрин” Георги Георгиев, инструктор по културизъм и съдия на такива състезания. Той допълни:
"Много често в този си стремеж, много хора, преди да си създадат някакви спортни навици, преди да ошлайфат характера си дори в това да преборят чувството за мързел, да отидат в залата, да се отдадат на физическо натоварване, което съвсем не е леко, т.е. в случая често се слага каруцата пред магарето.
"Аз винаги когато започна да правя ретроспекция за себе си кога и как е започнало съм се съгласявал с това, че Рим не е построен за 7 дни и това е моето мото към хората които се занимават с това.
Значи, ако коренът на думата културизъм е понятието "култура”, то тук имаме култура на храненето, култура на движение, култура на съществуване изобщо. То е цял комплекс.
Преди известно време имаше места, където един млад човек можеше да кали някакви качества, да създаде част от характера си, да го затвърди – това бяха казармите, това бяха скаутски училища, сега всеки се информира и робува на модата, поставена от филмите, поставена от телевизията, всеки иска на бързичко да промени себе си.
Дори сезонно аз се занимавам с хора, които за сезона и казват "Много те моля, трябва да се сдобия с програма и с някакви средства, след два месеца отивам на море, помогни ми”. Има такива комични ситуации, в които се отдалечаваме изобщо от каноните на здравето.
Състоянието, наречено биорексия, е изцяло на психологическа основа.
Това поясни химикът Ирена Стефанова. Биорексията, или така наречената мускулна дисморфия, се определя като стремеж към съвършено тяло – чудесен релеф, добра масивност, просто прекрасно тяло. И се оказва, че най-застрашени са младежите от 16, 17 години до 35-годишна възраст, добави Стефанова.
Какви медикаменти за ударно покачване на мускулната маса се продават
в по-малките градове и селата? Какво пият и си инжектират българските младежи - потърсихме отговори от професионалистите, кое е т.нар. "скъпо” в света на забранените от олимпийското движение стимуланти? Ето какво разказа Димитър Димитров, световен шампион по културизъм за 2009 година:
"Първоначалният ефект е много силен. Направо кривиш железата в залата. По-напрегнат си, ставаш агресивен, някакви духове се вселяват в теб. Не си сам, разбираш ли – "стероиден гняв” се получава. Стероиден гняв”.
- Ти наблюдавал ли си го върху себе си това?
- Еми, да. Усещам се някой път, че ми е такова нервно. Чувствам се отстрани как се карам с някой, ама така, като че ли аз съм от другата страна и се виждам.
Димитър Димитров има всичко, за което един състезател по културизъм може да мечтае - 4 години е абсолютен шампион на България, 3 пъти абсолютен Балкански, 2 абсолютен Европейски и световен шампион за миналата година. За първи път взима анаболен стероид през 2003.
"Винаги съм правил паузи, рестартиране, профилактики, пълни кръвни картини, прегледи постоянно през 6 месеца и за щастие всичко ми е в норми, всичко ми е в граници. И в крайна сметка, като се обърна назад и погледна, съм имал само положителен ефект от всичките тия неща. Колко са били читави и колко не - вече не знам”.
Колкото и масови да стават анаболните стероиди, хората в света на силовите спортове знаят, че тези препарати са част от миналото и, че България в момента е в т.нар. ера на "хормона на растежа”.
"Но пак ние сме 20 години след развитите страни в тоя спорт, така че отдавна не взимат хормон на растежа, а използват други препарати, които са по-развити при тях. В момента каквото и да ми дадат, каквото и да изпия, изобщо не ми действа. Всичко е в главата на човека”.
Димитър е абсолютно прав. Соматотропинът, известен още като хормон на растежа, се произвежда от тялото през целия ни живот от хипофизната жлеза. С размерите на бобено зърно, тя е скрита в малка кухина в основата на черепа, наричана „турско седло". Тя е причината да растем в годините на пубертета, кожата и костите ни да зарастват, когато се нараним, както и се справяме с различни вируси.
"Ако го вкарате готов хормон в млад организъм, жлезата спира да произвежда - тя получава информация, че няма нужда от него, става ленива и спира да произвежда соматотропен хормон. Значи като спрат употребата какво става? Жлезата и тя като не произвежда и тогава вече се връща едно връщане на ръста, тоест изоставане в ръста”, обясни доц. д-р Юлиян Карабиберов, от НСА, кондиционен треньор на националния отбор по волейбол, баскетбол, бодибилдинг.
В миналото хормонът на растежа се добивал от телата на починали хора. От там идвала и опасността от болести, предавани по наследствен път. Днес хормонът на растежа е синтезиран изкуствено. Предозирането му най-често води до т.нар. "акромегалия” - уголемяване на ръцете, краката, черепът, хрущялните тъкани и вътрешните органи. Хормоналната стимулация има и канцерогенен ефект.
"Значи, ако е под лекарски контрол е почти сигурно, че няма да има сериозни последствия. Но безконтролната употреба, както става в 99% в случаите от нас, то и в чужбина е така, е без контрола на лекари и тия негативни моменти”.
Когато законите на медицината изгубят значение, започват да действат пазарните. Безконтролната употреба води до безконтролно производство.
"Най-големите производители са в Мексико на забранени такива стимуланти, които са фалшиви. Това е един бизнес, който е печеливш за производителите и там печалбата се умножава не по 2 или по 5, а по 100. Значи има и в България”.
Попитахме световният шампион дали е виждал препарата, който екипът ни купи след обещанието за бързи резултати.
"Или отливка от тебешир има или някаква мазилка правят в матрица на калъпчета и правят таблетки. Общо взето няма нищо вътре. Когато се разпространява нелегално между хората, е трудно да се контролира.
Всеки казва – аз, ако взимам хапчета, колко него и аз ще стана така. Къде остават режимът, къде остават тренировките и т.н. Не е всичко от хапчетата. Значи хапчетата нищо не означават”.
Липсата на контрол върху продажбата и липсата на компетентна информация имат своите последствия.
"Има много културисти в Запада, дори има и в България, които за съжаление си отидоха точно поради тази неправилна употреба на тези стероиди и прекалено високи дози”, каза доц. д-р Юлиян Карабиберов.