Тогава близките на Любомир дариха органите му за трансплантация.
"Пожелавам на всички успешна година и въпреки това искам да кажа, всички да се пазят, защото това е страшна трагедия както за родителите, така и за всички близки и техни приятели. На нас много ни липсват", каза единадесетокласничката Виктория Абрамова.
"Виждате колко нелепо стана всичко. Животът е много крехко нещо, много кратък и се живее сега. Не се знае, кога всеки може да си отиде", обърна се към присъстващите Иван Баджаров от 11-и клас.
"Един човешки живот си отива много лесно и това го осъзнах сега, на 17, когато моите съученици и близки хора загинаха. Какво става по пътищата, цялото това безредие - просто да карат по- внимателно, да внимават за себе си", бяха думите на Радостина Николова, също единадесетокласничка.
