Посланикът на Франция Етиен дьо Понсен гостува в предаването "Тази сутрин” и коментира проблема с ромите. Той припомни разликата между правото да се движи човек в европейското пространство и правото да се настанява и да живее в друга европейска страна.
"Ако искате да останете повече от 3 месеца в една друга от вашата европейска страна, вие трябва да имате доходи за съществуване, а ако нямате тези доходи за съществуване, трябва да напуснете страната. Това важи за българите, които идват във Франция, както и за французите, които се настаняват в България.
Във връзка с парите, които се дават по различни програми за интеграция на ромското малцинство, посланикът заяви:
"Парите изтичат и точно затова може би трябва да се промени начинът изцяло, кардинално. Трябва тези пари наистина да се следят къде отиват и те да отиват точно в инфраструктурата и условията в някои квартали.
"Трябва да си призная, че вероятно все пак някакви усилия са направени поне може би в образователната система, защото аз посетих и съм посещавал, докато бях тук, много училища, в които учат ромски деца, и виждам, че все пак има някакви усилия в педагогическа насока за интегриране на тези деца, на тези ученици.
Но действително има квартали и аз съм ходил в тях, в които населението...просто всичко му липсва на това население. Няма вода, няма електричество, много тежки условия на живот и именно за тези квартали трябва една програма спешна, спешна, финансирана от Европейския съюз за кардинално променяне на условията на живот”.
По отношение на критиките на президента Първанов към действията на Франция спрямо ромите, посланик Етиен дьо Понсен заяви:
"Аз имам изключително голямо уважение към личността и към поста на г-н Първанов, за да коментирам неговото изказване. Бих искал просто само да напомня френската политика в това отношение, която...съвсем ясно не става въпрос за колективни връщания. Всеки път решенията се взимат индивидуално, относно всеки един случай, и това се контролира от съдия.
Те не са извършили престъпления, това е вярно, но не са спазили условията и правилата за оставане след 90 дни. Това не е престъпление, но все пак е нарушение. Не е престъпление, но е неспазване на европейско законодателство и от този момент нататък те трябва да се върнат в своята страна. И все пак не смятам, че можем да си позволяваме да говорим за депортиране, просто връщат се българи в България, това не бива да е депортиране. Има две възможности - или става въпрос за.(...)
За един французин депортирането е...това са най-черните часове на...най-черните моменти на нацизма или пък престъпленията на комунизма...Значи, припомням, че тези...би могло да бъде по собствено желание връщането. И припомням, че това завръщане се отнася до едно изключително....до една изключително малка бройка хора. От 1 юли насам около 60 българи са били засегнати от това нещо, днес или утре се очакват 15 човека, а 60 процента от тези връщания са действително доброволни. Тоест българите, за които става въпрос, получават 300 евро, плаща им се самолетният билет, за да
напуснат територията на Франция.
Попитан какво ще се случи с ромите, ако се върнат отново във Франция, посланикът на Франция отвърна:
„Принципно те поемат ангажимента да не се върнат, ако се върнат във Франция и отново не спазват законодателството, и останат повече от три месеца, те отново ще трябва да си заминат. Това е европейското законодателство, което трябва да се прилага. Има голяма полемика за нещо, което ми се струва, че не е чак толкова драстично.
Искам да отбележа, че българското правителство много добре разбра френската политика. Премиерът Борисов и вчера, и онзи ден ги казва тези неща, едни съвсем, така, думи на разбиране, за което ние сме му изключително благодарни. (...)
Когато има едно население, което има много специални проблеми, когато има все пак някаква причина, е съвсем естествено да се посочи един политически отговорник, независимо каква ще бъде неговата титла точно, който да се заеме изцяло с една много специфична проблематика. Нещо, което правят румънците например.
Между другото това, което казах, беше едно абсолютно предложение, идея, споделяне, но се вижда много добре, че ромската общност в България, 700 000 души горе-долу, срещат изключителни трудности. Това е повече от видно. В училище, в кварталите, където живеят, и именно защото се срещат тези трудности някои от тях в крайна сметка се озовават във Франция или в Испания. Още повече, че това е една общност, която няма представителство, няма представители на изборни длъжности или много малко, няма депутати от ромски произход.
По отношение на 10 процента от населението, което те представляват всъщност, това е изключително малко. Така че защо да няма някакъв политически отговорник, който да може именно да преговаря с Европейската комисия, за да може една част от еврофондовете съвсем конкретно и точно, и директно да бъдат насочени в полза на тази общност - за социални програми, за инфракструктурни програми. Тъй като това е европейски проблем, можем всички заедно да разсъждаваме. Това беше просто една идея, едно мнение, едно подхвърляне, абсолютно нищо повече от това. Но румънците сами почувстваха нуждата от това нещо".
