Историята пази две доказателства за това - фейлетонът на Алеко "Бай Ганьо прави избори" и тогавашните "Правила за изборите в свободна България". Член 33-ти от тях гласи: "Който би обещавал или приемал пари или подаръци с условие да гласоподава за тогова или оногова, наказва се със затвор от 3 месеца до 1 година и глоба." Тоест, купуването и продаването на гласове е престъпление, и то не от вчера.
Предизборната агитация от 30-те и 40-те години на миналия век пък претърпява някои промени. Васил Василев - Зъбаря например приканва да го изберат за общински съветник, защото "дейността на общинските съвети е чисто стопанска и всяко партизанстване е безмислено".
Тогава не е имало бюлетини по метър и половина, а малки листчета с имената на кандидатите. Цветовете варират от сребристо до оранжево, лилаво и розово, като не става дума за партиен дизайн, а за наличните бои в печатницата. На колебаещите се избиратели раздавали списък с "Длъжности на българския гражданин пред изборите", сред които може да се открие вечната мъдрост: "Слушай своя ум, съвест, като помниш опита си от миналото".
Друг кандидат за общински съветник казва: "Баща съм, собственик съм, морален съм, милостив и човечен съм, добър приятел на мира ще бъда!". Агитаторите представят кандидата повече като човек, като битовизъм, отколкото като политик. Това е свръзаво със стремежа да покажат, че той не е сврхъчовек и нищо човешко не му е чуждо.
През 1946 бъдещият премиер Георги Димитров е гласувал в софийската 35-та секция, а през февруари 1966 се извило дори хоро пред избирателно бюро във Варна. До средата на 20-и век избирателите имали специални изборни книжки, но екземпляр от тях, за съжаление, не е оцелял.
Българските жени са получили правото да гласуват в началото на 20-и век, защото дотогава политиката се е смятяла за мъжко занимание. По-късно дамите специално били ухажвани по време на общински избори - "Майки, избирателки! Новата стопанска община носи щастие и бъдаще на децата ви!", се казва в един от агитационните материали.
