bTV Репортерите: Село срещу града

Расте броят на хората от градовете, които се местят да живеят в селата. 12 километра - само толкова разделят най-голямото село в България от най-големия град. Официално в село Лозен има 6000 жители. Не са малко младите хора, които в последните години отиват там.

Не са малко и тези, на които поне няколко пъти им е хрумвало да изоставят бетонния апартамент в анонимния град за едно място на село. Така Лозен става по-скъп от „Лозенец“ и по-пренаселен от „Люлин“.

Само преди 13 години Биляна Пулийска учи право и живее в Атина. Тя е с гръцко гражданство, но любовта я довежда в Лозен. Между покривите на тези къщи днес е нейната образователна академия Smail.

Биляна има три деца, дава заплати на петима учители, а малчуганите в Лозен учат при нея английски, френски, немски и гръцки език, както и български и математика като допълнителни занимания.

Накрая става така, че тя е по-известна от съпруга си - кореняка от Лозен Трайчо Пулийски, който е направил първата интернет фирма и телевизия в района.

Според последните данни на НСИ в две села у нас вече живеят над 6000 души.  Лозен остава на първо място, а около 500 души по-малко е населението в село Бистрица. На трето място е силистренското село Айдемир.

Общо шест са селата, в които населението вече е над 4000 души. Най-малък град у нас остава Мелник - там живеят 96 жени и 86 мъже.

Населените места без нито един жител са 199. Те са предимно в областите Велико Търново и Габрово.

На този фон днес не е лесно да се каже къде започва и къде завършва Горни или Долни Лозен. Но всички знаят, че в най-голямото село има две детски градини и две училища, няколко църкви, но един кмет.

„Хората, когато първо са по-малко, те се познават. Когато имаш лично отношение към всеки един от тях, ти няма как да не си съпричастен към неговата болка, към неговия празник, към неговия празник. Да, може в малкия град да е малко по-скучно, театъра, киното да идват един път в месеца, но отношението на хората е по-различно“, казва кметът Васил Станчев.

Той признава, че в последните години в регистъра кметството вече се пука по шевовете. В архивите се пазят данните на първите жители още от преди два века.

Но скоро няма да има къде да се внасят данните на новите жители. Между тях са Дона и Ивайло Вълкови с четири деца. Той е от Ботевград, а тя - от Бургас.

„Страшно хубави хора! Всичките са млади, с деца на еднаква възраст. Така че от тази гледна точка въобще не ни липсва това нещо“, казва Ивайло.

Анализаторите казват, че лошата инфраструктура не позволява на повече хора с идеи да тръгнат към селата и малките градове, а в големите населени места да останат държавната администрацията и офисите на фирмите.

Въпреки това миграцията се обръща и към София няма наплив от няколко години, сочат последните данни.

„Демографията на България се промени и особено след пандемията и това беше голям катализатор. Първо, още в самата пандемия видяхме движение от големия град към най-често малкия, много близо до големия областен град. В цяла България се видя това, но всъщност след това и външната миграция се промени и в последните години външната положителна миграция успява да навакса от отрицателните естествени процеси“, казва анализаторът Петър Ганев.

Динамиката, според изследванията, идва и от финансовото състояние на хората и ни доближаване до западния свят. А мирогледът на младите се променя, защото поне две поколения вече са видели и модела на живот извън страната.

„Дигиталният сектор, изкуственият интелект - тези неща помагат човек да пробва такива идеи. Тъй като ти може да си свързан със света. Нашето поколение, за да е свързано със света, трябваше да иде в големия град. Сега това не е нужно. Няма значение дали си в София, или в Мерник“, казва Петър Ганев.

Корените на Пламен Митов са от Сандански, но 40 години от живота му минават в София заради собствен бизнес. Преди четири години той идва точно в Мелник - най-малкият град у нас.