Хорът на слепите в България се опитва да се съвземе след тежка криза. След като беше закрит преди десетина години, много от музикантите му излязоха на улицата, за да намерят препитание. Сега те отново имат шанс да пеят в големи зали, но хорът вече разчита само на спонсори, а не на държавата.

Тодор и Александър пеят на оживена метростанция, без никога да са виждали публиката си. И двамата са слепи по рождение. Имат перфектен синхрон, изграден още от времето когато са били заедно в Консерваторията. Заедно попадат и в хора на слепите.

Когато той престава официално да съществува, двамата се оказват и без минимална заплата. Излизат на улицата. Първият път ги досрамява, но после махат с ръка.

В добрите дни за около два часа, Тодор и Александър изкарват по 10-15 лева.

Хорът обаче вече има нова надежда: диригентът им Петър Матев. Той събира невиждащите хористи наесен. И разчита на спонсори за съществуването им.