Тодор и Александър пеят на оживена метростанция, без никога да са виждали публиката си. И двамата са слепи по рождение. Имат перфектен синхрон, изграден още от времето когато са били заедно в Консерваторията. Заедно попадат и в хора на слепите.
Когато той престава официално да съществува, двамата се оказват и без минимална заплата. Излизат на улицата. Първият път ги досрамява, но после махат с ръка.
В добрите дни за около два часа, Тодор и Александър изкарват по 10-15 лева.
Хорът обаче вече има нова надежда: диригентът им Петър Матев. Той събира невиждащите хористи наесен. И разчита на спонсори за съществуването им.