Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова гостува в предаването "Тази сутрин” на bTV и даде някои разяснения във връзка с допълнителното заплащане в болниците:
"Става дума за доброволен здравноосигурителен фонд. Евентуално, обсъждане дали е време в България той да бъде въведен. Нещо, което е общоевропейска практика, и почти всички страни в Европа на мен ми е известно, че имат такъв допълнителен фонд. Нека да ви го опиша. Ние имаме държавен, задължителен, солидарен фонд.
Но този задължителен солидарен фонд е недофинансиран. Така е и в другите страни. И това е наложило над този пакет от държавния фонд да има надграждане и доплащане, за да се преодолее това недофинансиране. Това именно става с доброволния здравен фонд. Кога един човек ще реши да участва в такъв фонд? – Когато той пожелае. Той е доброволен, както показва името.
Този фонд показва, че този човек се интересува от своето здраве, той е заинтересован, той иска да се грижи допълнително за своето здраве”.
Може да се плаща в пълен размер или частично,
поясни министърът на здравеопазването и допълни:
"И понеже става дума за плащане, нека да ви кажа за каква сума става дума – примерно за 5 лв. на месец. Ако ти си внасяш 5 лв. на месец, 60 лв. на година, ти участваш в този доброволен здравен фонд. Но ти можеш да плащаш, примерно, 2,50 лв. – ще получиш половината. А другата – ако ти се случи да влезеш в болница, ще доплатиш. Още нещо искам да обясня –
този доброволен здравен фонд категорично ще регулира хоспитализациите
Всеки ще си направи сметка – действително ли има нужда да влиза в болница. Защото има много хора, които в момента влизат в болница за дреболии и между впрочем те са и подтиквани от лекарите, защото те гледат пък да си направят оборот. И така се завърта един порочен кръг.
Но в един момент, в който ти не си участник в този доброволен здравен фонд, и трябва да си доплатиш, ти ще се замислиш дали за тази дреболия не си струва амбулаторно да свършиш тази работа и тя би могла да се свърши – например изследване на два хормона, една ехография. Защо да се влиза в болница, където ще излезе много по-скъпо на този пациент. И всъщност, пациентите ще регулират хоспитализациите и ще се въведе ред.
Всички ние знаем, че днес всички доплащат – нерегламентирано или полурегламентирано, защото не стига. Никъде в света основният пакет не е достатъчно финансиран".
"Колкото е по-голяма болницата като категория, толкова недофинансирането е по-голямо. Имам информация от националния център по здравна информация, където те съобщават, че в една болница, общинска, средно един болен струва около 480 лева. А знаете ли колко струва в една университетска болница? Над 1000. Защо?
Защото там имаме по-скъпи изследвания, където те трябва да бъдат направени. Например необходимо е да се направят генетични анализи, но това са скъпи изследвания, имунологични, ама това са скъпи изследвания, апаратура - по-скъпа, по-прецизна. И това оскъпява диагностиката, лечението на тези пациенти, и затова е тази голяма разлика.
И сега да ви кажа и още нещо, което е важно. Има пациенти, които са социално слаби и ние си задаваме въпроса - те попадат в един момент в болница, не са участвали в доброволен здравноосигурителен фонд, налага се да бъдат лекувани, те си имат основното здравно осигуряване, но кой ще доплати разликата?
Трябва да има един допълнителен фонд, той е държавен, за социално слаби. И как е в другите страни, откъдето взимаме модела? Когато едно лице заяви, че не може да си доплати разликата, междувпрочем кой каза, че са 20 процента? Те могат да бъдат и 30 процента.
Доктор Ленков каза 20 процента, във Франция е 30 процента, а аз не съм казвала никакъв процент. А знаете ли защо не съм казала никакъв процент?
Още миналата година есента трябваше да има остойностяване на медицинските дейности, което до този момент не се е случило. И аз не го виждам скоро да се случи, затова защото съгласно чл. 55а и 55б от действащите текстове в Закона за здравно осигуряване, то трябваше националните консултанти да бяха викани в агенцията за икономически анализи, в Министерството на финансите, за да дадат своите становища относно остойностяването на клиничните пътеки, с които те работят. Би трябвало да е създаден вече консултативен съвет към министъра на финансите, който да даде мнение.(...)
Когато направим остойностяването на основния пакет и видим той дали е 60, дали е 70, дали е 80 процента, тогава ние ще научим колко ще бъде размерът на доброволния фонд.
Попитана как тогава да се тълкува изказването на премиера, че няма да има допълнително 20 процента, Анна-Мария Борисова отговори:
"Това изказване на премиера е точно казано на този етап, след като ние не сме изяснили какво е остойностяването.
Ние трябва първо да остойностим, трябва да видим колко е недофинансиран, да се проведат разговори, да се направят експертни проучвания, да се анализира ситуацията и едва след това, и съвършено коректно г-н Борисов каза - на този етап ние не можем да говорим за това нещо.
Но позволете ми да приключа все пак със социално слабия. Кой ще плати за този социално слаб? Как е в другите страни? В другите страни в един момент, в който пациентът каже - аз не мога да доплатя разликата, не съм плащал в такъв доброволен здравноосигурителен фонд, но аз не мога да платя, аз съм социално слаб. Тогава в болницата има представителна...институцията, която се занимава с този проблем, идва, попълват се документи, че това лице е социално слабо.
От този малък осигурителен фонд се превеждат средствата, които е необходимо да бъдат преведени, за да се доплати разликата на болницата и болницата си получава парите, не както сега - не винаги си получава. А когато пациентът, социално слабият напусне, тогава остават взаимоотношенията между тази институция и него. И ще бъде проверено той има ли жилище, има ли кола, работи ли, каква е заплатата му, има ли спестявания, всъщност ще се провери той наистина ли е социално слаб?”
