Унищожена е реколтата в Североизточна България след проливните дъждове, които се изсипаха там в края на седмицата и през почивните дни. Днес не вали, но хората не могат да влязат в наводнените си ниви и градини. Най-много дъжд се изсипа в Шабла - над 200 литра на квадратен метър. Там днес беше и наш екип. Подробностите предаде Виктория Петрова:
Освен производителите на зърно, не по-малко пострадали са и производителите на зеленчуци. Реколтата няма да е нито добра, нито качествена. Зеленчукопроизводителите са категорични, че това ще оскъпи цената на пипера на пазара. Не за пренебрегване е фактът, че тази година са намалели площите, на които се отглежда пипер, което означава, че хората вече се отказват от този вид дейност. Проблемът е, че и нито един производител не е застраховал продукцията си.
Съгласно регламент на ЕС констативни протоколи ще се издават единствено и само за 100% пропаднали зърнени култури. А в случая тук не става въпрос за 100% пропаднали площи. Това заяви за bTV Илона Букурова, началник на общинска служба „Земеделие и гори” – Шабла. Регистрираните по Наредба 3 земеделски производители, тези, които се регистрират чрез областните дирекции, могат да подават заявления чрез общинските служби по земеделие до областните дирекции по земеделие, за да им бъдат издадени по тяхно желание констативни протоколи за частично нанесени вреди от наводненията. Ще бъдат назначени комисии, които ще констатират самите щети, допълни тя.
"При различните насаждения пораженията от обилните дъждове са различни - обяснява Христо Христов, земеделски стопанин. - Най-пострадал е по-късно засетият пипер. Растенията са много дребни, жълти. Листата и цветовете опадат. Така че от по-късните насаждения очакваме под 500 кг на декар добив при среден добив около 2 т за предходните години".
Предполага се, че болестите ще се увеличат и качеството на растенията ще падне. При по-ниски добиви може да се очаква по-висока цена, прогнозира Христов, който обясни още:
"Лично аз не съм си застраховал продукцията. Мой колега преди три години направи застраховка и имаше много по-сериозни поражения. Това, което са го компенсирали, е съвсем малка част. С колегите стигаме до извода, че поне на този етап няма възвращаемост на средствата, които се дават за застраховки и не могат да се компенсират пораженията от проливните дъждове".
Шабла се оказва и най-голямата водосборна зона в региона. Красимир Кръстев, кмет на Шабла, отбеляза: "Преди пет години, когато беше наводнен градът и имаше опасност за хората, се направи проект, който засяга централната част на Шабла. Но основният проблем, който идва от голямата водосборна зона, всъщност обира водите на три общини – Генерал Тошево, Каварна и Шабла – този проблем още не е решен. Това касае един много мащабен проект. (...) Това не е общинска задача, а държавна и може би икономическото състояние на държавата в момента не позволява такъв мащабен проект да бъде довършен. От Басейнова дирекция има направени постъпки, водили сме разговори за такъв проект и се надявам да има и финансов ресурс. Има проведени замервания, има предварително установени параметри".
По-рано, по повод на щетите, които дъждовете нанесоха на реколтата, зам.министърът на земеделието Светлана Боянова също коментира:
"Единственият лост за обезщетяване на земеделските производители е по линия на т.нар. "държавна помощ". Но условието е да има 100% пропаднали площи. За момента няма такива. Следим ситуацията".
За съжаление зеленчукопроизводството се субсидира по-малко отколкото другите сектори на земеделието, призна Боянова. Няма да има проблеми с осигуряването на зърното за хляб, заяви още зам.-министърът.
Подробности можете да чуете в прикачените видеофайлове.