„Всеки отива да се научи или да научи другите, да се весели, да пее, да играе и да поприказва с другарки и приятелки. Момците и момите слушат разказите на старите и тия разкази им служат като закон - пътеводител в живота”, така Любен Каравелов описва традиционната българска седянка.
Освен, че се веселели заедно, на седенките хората си помагали.
„Някоя женица по-закъсала с дечица, ходехме чепкахме вълна, после ходехме да предем да й помагаме, да може да тъче и да си гледа децата. Лятото ходихме да им помагаме да се прибере реколтата”, разказа Донка Желязкова - с. Тополи.
На тези сбирки мъдростите минавали от поколение на поколение, а предаваните на седянката, знания, вярвания и обичаи, съхранили българската памет.
Идеята на Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" е да създаде алтернативно забавление за младите хора, да свърже православие, фолклор и съвременна култура.
„В 21 век седянката не е опит да възродим този стар автентичен фолклор, който сме имали тогава, а е опит да възродим тази възможност хората да се събират и да намират смисъл да бъдат заедно в днешно време”, обяснява отец Василий Шаган - ръководител на Духовно-просветния център.
