Независимият кандидат за президент Меглена Кунева отговори на въпросите на зрителите на bTV, зададени по време на предизборния дебат в събота. Въпросите към кандидат-президентските двойки, за които не остана ефирно време, бяха предоставени на кандидатите след края на дебата.
Доколко са верни твърденията, че сте продукт на бившата Държавна сигурност? Например как сте специализрали в чужбина във времето, когато излизането от България минаваше през задължителната благословия на ДС и БКП, кой и как Ви е финансирал тогава?
Меглена Кунева: "Нямам никаква връзка с органите на Държавна сигурност и това лесно може да бъде проверено – информацията за сътрудниците е на сайта на Комисията по досиетата. Специализацията ми в Университета „Джорджтаун” в САЩ бе през 1995 г. и бе финансирана от PEW foundation и USAID след конкурси, на които съм се явила и съм спечелила. По отношение на втория Ви въпрос - нито аз, нито родителите ми сме били членове на БКП".
В кръга, който издига и подкрепя (също и финансира) кандидатурата Ви, сега има ли хора, близки до Алексей Петров или свързани с някои от неговите бизнес начинания?
Меглена Кунева: "Аз съм издигната от инициативен комитет и имената на всички негови членове са публично оповестени. Зад мен не седят нито Алексей Петров, нито Валентин Златев, нито някой от другите спортни приятели на премиера. Моята кампания се финансира от лични дарения на хора, които изпращат по 10, 20, 50, 100 лева. Не ходя по фитнеси и басейни, нямам фирми, нито съм в съдружие във фирми с когото и да било. Не съм участвала в приватизации и обществени поръчки. Именно моята кампания, за първи път в България, разчита на лични дарения от хората. До момента сме събрали около 280 хил. лв, които използваме за националната обиколка. Няма да ме видите на билбордове, нито така осезателно по медиите, както другите кандидати, защото не намирам за удачно да харчим парите от даренията на хората за подобни цели. Кандидатите на БСП и ГЕРБ разчитат на държавните субсидии от парите на данъкоплатците. Тези средства са 71 млн. лв. за двете партии за две години. Ние се справяме само със средствата от личните дарения. И знаете ли, намирам това за по-достойно: така съм сигурна, че хората знаят за какво са изхарчени парите им и са ги изпратили доброволно".
Защо точно Вие смятате, че трябва да сте президент на България?
Меглена Кунева: Според мен на България не й трябва президент нито от опозицията, нито от управляващата партия. За функциите на президента независимостта е особено важна, защото той по Конституция е обединител на нацията.
Мисля, че е вредно президентската институция да е зависима от партийни решения и централи, затова избрах кандидатиране чрез инициативен комитет. Вярвам, че мога да постигна резултати като президент - така, както съм постигала резултати като главен преговарящ, министър по европейските въпроси и първи български еврокомисар. Също така вярвам, че личният принос е важен – ако искаш промяна за страната си, трябва да участваш с усилията си, не само на думи.
Каква ще бъде основната им мисия като президент, какво ще допринесат за страната и след като им изтече мандатът, ще могат ли да подгледнат назад?
Меглена Кунева: "Вярвам, че президентът има ключова роля в осигуряване на стабилност и предвидимост. Държавният глава има достатъчно власт, за да не допусне новият главен прокурор да бъде от приятелския кръг на Цветан Цветанов, както и да наложи вето на бюджет, в който парите за подслушване са повече от тези за образование. Г-н Първанов мълча, когато се намаляваха парите за образованието, мълча и за семейните назначения в съдебната система.
Президентът може да привлече или провинциално да изгони инвестициите. Мога да преодолея международната изолация на България и да направя страната ни отново атрактивна за инвестиции и нови работни места.
Аз лично ще работя за повече тероитория на гражданското общество във формирането на политиките, защото към момента те се разбират като работа само на партиите. Имам опита от преговорите, опита от обиколките на страната, които направих в последните 9 месеца, подготвена съм. Доверието на хората в институциите е в критичния си минимум, достатъчно е да видите рейтинга на парламента. А кой срива рейтинга на институциите? Управляващите. Те говорят да имаме доверие и да уважаваме институциите, но премиерът не ходи в парламента, защото били „безделници“. Това е опасно, защото тласка обществото в още по-голямо разделение. Ако получа доверието на гражданите, ще бъда президентът, който ще обединява".
Мислите ли, че през вашия мандат ще достигнем европейците по стандарт на живот и заплати?
Меглена Кунева: "В рамките на следващите пет години, ако съм президент, няма да оставя на мира нито една власт в държавата, докато не се случи поне първата голяма и видима крачка в подобряването на живота на всички ни. Ще настоявам стратегиите да се изпълняват, законите да се спазват, инстиуциите да си вършат работата и ще съм непримирима към прилагането на правилата по двоен стандарт. Така повече не може. Заплатите и стандартът на живот са резултати на икономиката. Аз няма да обещая, че след пет години средностатичстическият българин ще получва колкото средностатичстическия датчанин например, но ще спирам всякакви опити да се влошава бизнес климатът, да се товарят предприемчивите хора с нови и нови необмислени тежести, решавани от шепа хора, от днес за утре. Ще се боря срещу това законите да важат за едни, а други безнаказано да ги нарушават. Това трябва да спре. И правомощията на президента са много в това отношение – вето, сезиране на Конституционния съд, назначенията в съдебната система и т.н.
Защо всички обещават да правят неща, които не са в правомощията на президента? Например – да вдигат стандарта на живот, да строят магистрали, да променят здравната система и т.н?
Меглена Кунева: "Каква е ролята на президента в здравеопазването – същата като в енергетиката – всичко е въпрос на това какви приоритети следва държавният глава. Аз например няма да мълча в области като образование и здравеопазване, бих наложила вето дори и на бюджета, ако в него за подслушването за пореден път има повече пари от тези за образование и здравеопазване. Не вярвам министър Плевнелиев да е готов да върне бюджет на Борисов. Президентът може да се бори и с монополистите, стига да не са му приятели от ловната дружинка."
Какво биха направили за хората с репродуктивни проблеми в България? В момента се чака една година, за да може да ползваш държавни средства, но за много двойки този период е от съществено значение (възраст, понижени показатели и т.н.)
Меглена Кунева: "За репродуктивните проблеми на българите трябва да се говори. Този разговор е важен за нацията и има дългосрочно значение. На фона на демографската криза, във всички случаи бих се противопоставила на игнорирането на проблема от институциите. Тази група българи е заставена да се бори със системата, а те са данъкоплатци, пациенти, потребители на здравните услуги и имат права. Знаете, че темата за правата на потребителите за мен е изключително важна. При над 260 хил. българи с репродуктивни проблеми и демографската криза в цяла Европа, тези хора не могат да бъдат изолирани и институциите и да се правят, че проблемът не съществува. Познавам жени, които се борят да имат дете и тежките процедури, през които са принудени да минават. Хубавото е, че се пребориха за махането на дискриминационното условие за таван на възрастта за инвитро. Страхотна крачка напред!
Аз съм и жена, и майка - ще бъда и президенът, на когото те ще могат да разчитат в търсенето на диалог и разбиране от институциите. Изобщо, ние в България няма да сгрешим, ако зад адимнистративните процедури започнем да забелязваме и човешките истории."
Какво ще направят кандидатите за президент за хората с висше образование, за да намират по-лесно работа и да се оценява подобаващо тяхната квалификация?
Меглена Кунева: "Това не е въпрос на държавна субсидия. Това е въпрос на мислене – да се дава шанс на младите хора – не само да се назначават, но и да знаят, че могат да имат кариера в България. Не защото са роднини или семейни приятели с премиера или министъра на вътрешните работи. А защото могат и работят усилено. Да започнем от там - не на „калинките“. Първо ще дам пример с назначенията в президентството. Добрият пример е заразителен. Ще обявя ясни правила веднага, ще има конкурси, ще са публични критериите, за важните позиции ще има публични изслушвания. Тогава ще проверим дали и останалите институции ще приложат този подход. С връзкарство не можем да напреднем. В България има много млади и по-опитни хора с добра квалификация, с възможности за реализация, с желание да работят – президентството за тях ще е възможност да се явят на конкурс, в който гарантирано няма да има предрешени резултати. Президентът, със силната комуникационна власт, която има, може да допринесе за създаване на обществена нетърпимост към връзкарството."
Каква е оценката им за тоталитарния режим в България, насилствено наложен от СССР след Втората световна война, пропагандиран като социалзъм/комунизъм? Каква е оценката им за днешния феодално-олигархичен модел на управление в България, пропагандиран като демокрация?
Меглена Кунева: "Правилно казано: феодално-олигархичен модел. Аз бих употребила същите думи, защото точно в това се е превърнала България - разделена е на две Българии, една на феодалите и олигарсите, на монополистите и хората от карето карти на премиера или от ловната дружинка на президента. И другата България - на всички нас, които спазваме правилата. Ще се боря срещу този двоен стандарт. Нито тоталитарнатният, нито олигархичният модели са в моята представа за развитие на България като демократична и европейска страна. Имам еднозначно отрицателна оценка и за комунизма. И до преди 2 години се надявах, че само историята ще го оценява. Но сега, за съжаление, вървим обратно към тоталитарния контрол на една партия."
Какъв е техния цивилизационен избор, към който ще насочат България? Към демокрациите и ценностите на Западна Европа или към режима на Русия?
Меглена Кунева: "България направи своя избор с влизането в Европейския съюз и НАТО. Това не е само членство, това е избор на ценности, цивилизационен избор, който направихме. Аз работих за това членство и позицията ми е ясна. Също така съм единственият кандидат за президент, който се обявява против енергийното крепостничество на България към Русия. Русия е важен партньор на България, но това не означава, че България трябва да обслужва частните корпоративни енергийни интереси. За мен заслужава внимание и аналогията между Путин и Медведев, която много наподобява начина, по който министър Плевнелиев бе представен като канидат от премиера Бойко Борисов, както и направената заявка, че ако спечели тези избори, ще „топли мястото“ на Борисов през следващите 5 години. Това не е ООД, това е президентска институция – в демократичните държави хората определят кой ще е държавният глава".
Ще се борят ли за енергийна независмост на България от руския петрол и газ? Как точно?
Меглена Кунева: "За мен е притеснително, че опонентът ми министър Плевненлиев е развил навика на сегашния президент Георги Първанов да говори пред руските медии едно, а в България - друго. Енергийната независимост на България не се пази с проекти като АЕЦ "Белене", за които нищо не знаем и за които няма отговор на трите основни въпроса: цена, безопасност и икономическа полза за страната. При тези условия аз не мога да подкрепя подобен проект".
Считате ли българският народ за достатъчно зрял, за да бъде питан чрез референдуми по ключови въпроси на външната и вътрешна политика като:
- Присъединяване на България към НАТО
- Присъединяване на България към ЕС
- Смяна на концепциите за образование, осигурителна система, здравна система и други от ключово значение на национлната сигурност и стабилност в по-продължителен период от времер?
Меглена Кунева: "Референдумите са инструмент за постигане на единство по националните приоритети. В този смисъл те са необходими. Но те трябва да решат за приоритети, по които има спор в обществото – по това да даваме пари за образование или за полицейщина например. Членството в НАТО и ЕС се случиха с пълно единодушие и може би затова никой не посмя да предложи такива безспорни въпроси. Но референдумите не могат да са средство за скриване отговорността на държавата – например към здравето на хората и околната среда. Ако една технология е опасна – било шистов газ, било нефтопровод, държавата трябва да гарантира здравето на хората, а не разни политици да се крият зад неискрени инициативи".
Смятате ли за целесъобразна липсата на изискване за образователен ценз при избори? Ако отговорът е да, позовете се на социологически данни, доказващи разбирането на политиките на избраните от целия електорат.
Меглена Кунева: "Всички граждани трябва да имат еднакви права и те да са гарантирани. Нашата конституция дава право на всеки гражданин да гласува. Това, което можем и трябва да направим, е да се борим с продаването и купуването на гласове не само сред ниско образованите, но и сред всички останали, защото това е престъпление, което не следва да се оставя безнаказано. Достатъчно са ни уроците – време е да спрем да допускаме едни и същи грешки".
Смятате ли лиспата на адекватно законодателство, позволило ликвидирането на българските банки и изпадането на болшинството от населението във финансова зависимост от банките в България, за намеса във вътрешните работи на Република България или ограничаване на суверинитета чрез населението?
Меглена Кунева: "Двамата с Любомир Христов смятаме, че и в момента законодателството в областта на банковия сектор не защитава достатъчно кредитополучателите и че политиките за тяхната защита все още са слаби. За мен обнадеждаващото е, че все по-големи групи от хора, започват да се организират, включително и през Фейсбук, за да защитават интересите си като клиенти на банки. Това е гражданското общество и президентът трябва да го стимулира и подпомага в рамките на правомощията си".
Какво е вашето мнение за отзоваването на избраници?
Меглена Кунева: "Отзоваването не е въпрос сам по себе си. Изхождайки от тоталитарните практики, при нас са заложени тези правила, за да се премахне зависимостта на отделния избраник от партийната централа. Но естествено ние изкривихме това. Сегашните управляващи се зарекоха, че ще сложат край на политическото номадство, но вместо това се възползваха от него по същия безскрупулен начин. Затова трябва да избираме с гласа си хората, които изпращаме да ни представляват, а не после да се чудим как са си сменили позицията".
Възможна ли е пълна финансова и икономическа ревизия на прехода? Обосновете се.
Меглена Кунева: "За съжаление, не мисля, че подобна ревизия е възможна – в българската политическа система все още има много силно влияние на Държавна сигурност. Ние дори не можем да затворим тази страница от историята си – махаме доносниците от Външно министерство, казваме, че те не могат да бъдат посланици, което е хубаво, но в същото време има лица от Шесто управление, които са областни управители, полицейски шефове, и т.н. Кой ще направи тази ревизия и сигурни ли сме, че ще е обективна?"
Какво мислите за електронното правителство, така както е в Eстония? Ако отговорът е „да”, какво и кога мислите да направите?
Меглена Кунева: "Винаги съм казвала, че се възхищавам много на това, което прави Естония. Но там преминаването към електронно правителство беше заложено като национален приоритет. България има огромното предимство пред доста западноевропейски страни да има изключително бърз интернет - наскоро една класация ни постави на трето място в света - и е грехота да не се използва тази даденост. Не може в последните няколко години да са наляти 2 млрд. лева за електронно управление, а в крайна сметка има едва една шепа услуги. За мен най-голямото отстъпление на това правителство, за което обвинявам директно и кандидата за вицепрезидент на ГЕРБ Маргарита Попова беше ограничаването на достъпа до Търговския регистър".
Коментирайте резултатите от електронното преброяване?
Меглена Кунева: "По интернет се преброиха над 3.1 млн. българи. Защо да не се въведе незабавно електронно гласуване? Преброяването показа, че българите са готови, достатъчно модерни са и искат да се възползват от новите технологии, за да упражняват гражданските си права и задължения. Да не говорим, че едно такова решение ще намали влиянето, което срамните практики на купуване на гласове оказват върху демокрацията".
Какво ви допада и какво харесвате в своя опонент?
Меглена Кунева: "И двамата – Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, са интелигентни, хора с професионален опит и умерен тон. Но и при двамата не ми допада, че са назначени от партийните си лидери на тази позиция на кандидат за президент и не намирам за удачна партийната им зависимост, когато се касае за надпартиен пост".
Кога най-сетне ще можем да участваме в рефернедуми, както в Швейцария? Какво е мнението на кандидатите за президент за електронното правителство и интернет парламент?
Меглена Кунева: "Една от причините да се кандидатирам като граждански, а не партиен кандидат е, защото мисля, че в днешно време хората все повече имат нужда, а и демокрацията има нужда, те да участват пряко във формирането на политики. Вероятно няма да станем скоро като Швейцария по отношение на референдумите, но се надявам да виждам все повече и повече местни референдуми. Вярвам, че социалните мрежи днес позволяват повече от всякога хората да изразяват мнението си, да се обединяват около каузи, да участват директно. Но не бива да бъркаме активната интернет позиция с реалните действия. В последната година станахме свидетели на няколко случая, в които имаше огромна вълна в интернет за дадена кауза, а на протест на улицата излизаха много малка част от протестиращите в мрежата. Надявам се да видя всички активни он лайн хора на 23 октомври да отидат до урните".