Днес, мили ми ванилии, започваме с думата "обречен”.
"По лична карта" думата означава: обещан; който е изправен пред гибел; изразява състояние на безизходност;
По лични наблюдения думата може да бъде определена като: така се чувстваш, когато се влюбиш във "вчера" ДНЕС.
"Вчера" го няма вече. Осъзнал си го, намерил си го, искаш да го изживееш твърде късно. Остават ти неговите рожби и продължения, но автентичното "вчера”, в което си закъснял да се влюбиш, го няма. Ако търсите синоними, предлагам "прецакан” и то само, защото по-готиният синоним тук ще излезе със звезди, а няма нищо звездно в него.
През август се влюбих в един артист, който вече беше "вчера", въпреки че звучеше като от далечно "утре". През август Bad News Brown беше мъртъв от половин година. На 11 февруари ще бъде мъртъв от 1 година. Неговите рожби/песни са живи. Да сме живи и здрави и ние, за да видим и продълженията/последователите на това, което е бил и правил Bad News Brown. А какво е то?
"По лична карта" Bad News Brown е Пол Фрапие (Paul Frappier) и е роден в Хаити, където няколко години живее в дом за сираци преди канадско семейство да го осинови. Живее последователно в Сен Лазар и Хъдсън преди да се премести със семейството си в Монреал. Когато е тийнейджър, Пол напуска дома на осиновителите си и се запознава почти едновременно с две от най-големите си страсти и любови в живота – улиците и хората на Монреал и хармониката. Авантюрите му и с двете скоро се превръщат във ВНЛ (вечна неразделна любов, какво друго).
Пол бързо разбира, че има талант за хармониката, но по-важното, което скоро цял Монреал разбира, е, че той има и нужната "душа" за този инструмент. Започва да обикаля улиците и метростанциите в града с хармоника в уста и с цялата си блус, соул и хип-хоп душа. "Това, че станах уличен музикант, беше най-умното нещо, което съм правил в живота си. Плащах си сметките, успях да събера пари за студио и за около 2 години 50% от хората в Монреал знаеха за съществуването ми”, споделя по-късно Пол Фрапие, вече изявяващ се с името Bad News Brown, което пък идва от псевдонима на любимия му навремето кечист от WWF.
Скоро BNB си печели титлата "най-добрият уличен артист в Монреал" (в-к Монреал Мирър), което безспорно се дължи на уникалната комбинация в музиката на артиста – соул/блус хармоника и хип-хоп.
Началото:
"В самото начало рапирах. Не съм Drake. Не съм Jay-Z. Не съм Lil Wayne. Познавам конкуренцията. Да се опитам да се набутам в бизнеса и да се съревновавам с хора от техния калибър беше безсмислено. Просто няма как да стане. Дори хора от моя антураж бяха по-добри от мен в рапирането. Затова реших да се оттегля и да си правя нещо в бекграунда", споделя в интервю BNB.
"Свирех на хармоника за себе си, за удоволствие и в един момент започнах да вкарвам и хип-хоп елементи. Тогава осъзнах, че всъщност никой не прави това. Вече всички ме определяха чрез хармониката, затова реших да заложа на нея”, обяснява BNB в интервю за “Hip Hop Canada”.
И така с два цитата избистряме откъде идва идеята, откъде идва оригиналността.
А докъде успява да стигне?
До Snoop Dogg, Шон Пол, Кание Уест, 50 Cent, Lil Jon, Aerosmith, The Eagles, N.E.R.D., Soulja Boy, Сиара, Common, Джон Леджънд и още много други – все артисти, чиито концерти BNB е подгрявал. Освен това е акомпанирал на живо на Nas, Ice-T, Cypress Hill и Даниел Мериуедър.
Забелязахте колко брутално различни са всички тези музиканти, нали? Музиката на Bad News Brown ги обединява - тя може да се хареса на феновете и на Aerosmith, и на тези на Snoop Dogg, защото това е "хармоничен хип-хоп" или "електронна-триптронична-мелодична хармоника". Пфю! "Пфю” от облекчение, защото не се налага аз да определям жанрово музиката на BNB, тези жанрове той си ги е кръстил сам и аз ги приемам като официални.
Продължаваме с историята: През 2009-а излиза дебютният албум на Bad News Brown – "Born 2 Sin", който събира всичките му музикални прозрения от предходното десетилетие. Песните са различни – в смисъл "оригинални” и в смисъл "различни една от друга”. Слушайте поред “Intelligence”, "Back On It", "Born To Sin" и "Reign" и ще разберете смисъла на предходното изречение.
А после си пуснете "Harms Delight"...
Eто го парчето, което ме влюби и ме "обрече" едновременно. Това е първата песен на BNB, която чух и която ме запали за бъдещето на този артист, на което нямах търпение да стана свидетел. Това е и песента, която ме накара да "гугълна” името му и да разбера, че това бъдеще няма да се състои.
На 11 февруари 2011г. случаен минувач намира безжизненото тяло на Пол Фрапие в една забутана уличка в индустриалния район на Монреал сред изоставени сгради, в които със сигурност отдавна не е звучала музика. Полицията съобщава за "следи от насилие”, но така не намира насилника. Bad News Brown не е имал врагове, нито дългове. Новината за смъртта му е шок за всички, които го познават – роднини, приятели, колеги, фенове.
Кой и защо би го убил? – близките му никога не са подозирали, че някой някога би могъл да им зададе подобен въпрос за Bad News Brown. Освен с музиката си, той се е занимавал и с младежи с проблемно поведение, изнасял им е лекции, опитвал се да ги вдъхнови, да им помогне. Самият BNB е преминал през тежки години в училище, когато се борил с дислексията и етикетът "различен", който тази болест му лепва.
След успеха си помага на колеги музиканти, като дори урежда около 25 негови "улични" другарчета с малки роли във филма "BumRush" – филм за бандите в Монреал, в който самият BNB играе главна роля. Всички го обичат! Младежите и протежетата му му се възхищават и се вдъхновяват от него.
Кой и защо би го убил? Няма отговор. И той сигурно се е запилял някъде из "вчера”.
Днес е добре. След първоначалното разочарование (меко казано), тъгата от обречената музикална любов постепенно намалява без да изчезва. Както стана въпрос в началото, все пак остават рожбите и продълженията. Остава ни един албум, който в друга ситуация би донесъл на създателя си определението "суперобещаващ" (най-малкото). (Във Facebook страницата на BNB има снимки на звездите, които вече са се сдобили с този албум - Lil John, Three 6 Mafia, Шон Пол и т.н.)
На всеки му се е случвало да иска да върне "вчера”. В един момент просто става по-лесно, когато осъзнаем, че: 1. това няма как да стане и 2. "вчера” все пак се е случило, било е и е било прекрасно, което е по-добре от това никога да не го е имало.
Bad News Brown все пак се е случил на нашата планета. Бил е прекрасен и щеше да е ужасно, ако въобще не беше съществувал. Затова и днес ви разказах за него – за да може, ако все още не се е случил на вас, да не бъдете ощетени =)
До някое "утре"...
Препоръчвам ви да гледате краткия документален филм за уличните музиканти на Монреал с участието на Bad News Brown. Ето го>>
